Монографията е опит да се изтегли историко-философският анализ на скептицизма в полето на културата. Опит да се отговори на въпросите: По какъв начин социокултурното общуване предполага (съдържа в себе си) скептицизъм? Какво е мястото на скептицизма сред общите Социално-етически и хуманистични ценности на човечеството? Какви са социалният и културно-етичен потенциал и функции на скептицизма.
Целта на това изследване е да покаже, че скептицизмът е светогледна позиция, която универсализира определена културна ориентация или по-точно, че по своеобразен начин изразява такъв тип мисловност и поведение, при който липсва еднозначна и еднопосочна културна ориентация. Скептичното умонастроение и скептичната чувственост се оформят благодарение на рефлексията над цялата сложност, многоплановост, променливост и противоречивост, които пронизват всяка човешка ситуация. Скептицизмът е разочарование от някакви догматично приемани, но вече изпразнени от съдържание, обезсмислени и обезценени вярвания, ценности и жизнени нагласи. В изостреното си внимание към противоречията, многообразието, промяната, свободата, толерантността и пр. скептицизмът внася новост и оригиналност в културата на диалогичното общуване.
Книгата е адресирана към всички, които имат отношение към историята на философията и културологията.
 |
|
|
0700 4 55 66
на цената на един
градски разговор |
