Религията и човешката същност - класически идеи

В монографията е реконструиран този културно-теоретичен облик на понятието "религия", който се формира от ключови фигури на философи и теолози, приемащи "човека", "човешката същност", "човешката природа" като концептуално ядро на своя подход към нея. В тази концептуално-хронологична верига (от последната четвърт на XVIII до последната четвърт на XX в.) са включени различни културно-философски направления: т.нар. спекулативна философия – трансценденталният идеализъм (Имануел Кант), "обективният" идеализъм (Г. В. Ф. Хегел); романтизмът – "сантименталната теология" на Ф. Шлайермахер; философската антропология на Л. Фойербах; историческият материализъм на К. Маркс; "разбиращата" социология на М. Вебер; философско-историческата интерпретация на А. Тойнби; психоаналитичният подход на З. Фройд и еволюцията му у Е. Фром; екзистенциалисткият тип "теология без Бог" на П. Тилих. В контекста на тези фигури и методи са разгледани в сравнителен план и подходите на редица други философи на религията, религиозни философи и философстващи върху религията хуманитаристи като: Ф. Ницше, С. Киркегор, А. Бергсон, Ж.-Ж. Русо, М. Бубер, Г. Зимел, Н. Бердяев, П. Бъргър и други. Така понятието "религия" се осмисля и обвързва с понятието и разбирането за човешката природа, за същността на човека като методологична матрица, като оптика към подбран историко-философски материал и на тази основа се предлага типология на съответни познавателни модели.