Кинкон

Заглавието Кинкон е разговорна, просторечна версия на името на легендарната филмова горила Кинг Конг, на която е оприличен главният герой - има реален прототип от родното място на писателя, град Генерал Белграно в провинция Буенос Айрес. Това обаче съвсем не означава, че връзката на творбата с реализма е проста и еднозначна.

Кинкон е сложен, богат, полифоничен роман, който не само позволява, но и изисква много прочити. Ироничен и разтърсващо трагичен поглед към традиционната дилема в латиноамериканската литература цивилизация-варварство, Въпросът за другия, в чиято светлина Цветан Тодоров вижда Завладяването на Америка или старата главоблъсканица как трябва да бъде разказана една история, блестящо формулирана от Хулио Кортасар в първите редове на Лигите на дявола: "Никога не ще се разбере как трябва да се разказва това, дали в първо лице, или във второ, използвайки трето множествено или измисляйки постоянно форми, които няма да ни послужат за нищо."

Мигел Брианте използва всички лица при писане и дава на всички лица при четене множество посоки за разгръщане на въображението и интерпретациите.

"Този лист е скъсан тук, откъде да разбере човек какъв беше. Някакво инатливо, присмехулно провидение разбърква листата. Бих могъл да ги подредя, да потърся в чекмеджето, вместо да посегна към джина. Но ако преплитането на спомените на хората по тези места се е заиграло с Кинкон, ако всички играем името му, то случайността спокойно може да се позабавлява с нас, да разбърка или да нареди игра. Мога да разбъркам картите, които са ми дошли, записките, които аз и дъщеря ми събрахме преди време. Тук има и няколко мои, те са противоречиви и неясни, повтарят или отричат неща, които вече са казани, разговори, които съм имал с Черния, анекдоти, запазени от традицията. Те са от времето, когато все още замислях тази книга за Кинкон."
Мигел Брианте

Мигел Брианте (1944 - 1995) е един от най-изтъкнатите аржентински творци в областта на словото през последните десетилетия на XX век. Изявява се като журналист, сценарист, литературен критик, но е най-известен като писател, майстор на разказа - и до днес се преиздават сборниците му Въртележката (1964), Човек на брега (1968), Закон на играта (1983) и На морето и други разкази (2003, посмъртно). Именно разказ е залегнал в основата на единствения му роман Кинкон. През 1961 година, когато авторът е едва на седемнайсет години, кратък разказ под същото заглавие печели ежегодния конкурс на едно от най-значимите аржентински литературни списания през това и следващото десетилетие Златният бръмбар. По-късно творбата дава тласък за създаване на роман, публикуван през 1975 година, а преработеното му издание е от 1993 година.