Авторът на Планината помежду ни ни представя вълнуващата история за един мъж с болезнено минало, за едно малко момиченце с неясно бъдеще и за общия път към изцелението на сърцата им. Този път започва на площада в едно заспало южняшко градче. Седемгодишно момиченце продава лимонада на минувачите, но хубавата жълта рокля не успява да скрие грозния белег на гърдите му. Последният му клиент, непознат с брада и нахлупена бейзболна шапка, изпива лимонадата си и си тръгва, зает с мисли за лодката, която ремонтира край близкото езеро. И за белега, който му е до болка познат. А пикапът за доставки, който завива на скорост по ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Фриц Хабер, Александър Гротендик, Вернер Хайзенберг, Ервин Шрьодингер са само някои от светилата, в чийто живот писателят ни потапя, за да проследи как те се опитват да решат най-сложните въпроси на битието. Често обречени на самота и безумство, тези учени имат прозрения, някои от които променят към добро живота ни, а други разчистват пътя към невъобразими страдания и вододелът между двете никога не е ясно очертан. Карл Шварцшилд полага основите на теорията за черните дупки направо в окопите на Първата световна война, а после губи разсъдъка си. Фриц Хабер открива азотните торове, спасили милиони хора от гладна смърт, а ... |
|
|
Маня, възпитавана в строгата католическа вяра на полските шляхтичи в XIX век, е само на десет години, когато се отказва от Бога, защото е позволил сестричката ѝ, а после и майка ѝ да умрат. Отгледано и възпитано заедно със своите три сестри и един брат от баща си, момиченцето се интересува от математически задачи и от законите на природата и мечтае... Мечтае един ден да стане учен, да експериментира и да открива, да докаже на света, че момичетата са равни на момчетата, че те също могат да учат и да станат лекарки, конструкторки, физички, а не само добри домакини. Но в родната Полша това е невъзможно - в ... |
|
|
Една от най-смразяващите снимки на XX век - две малки момчета, двама принцове, вървящи зад ковчега на майка си, а светът ги гледа с тъга... и ужас. По време на погребението на принцеса Даяна милиарди хора се чудят какво ли мислят и чувстват принц Хари и принц Уилям - и как ще се развие животът им от този момент нататък. Историята на Хари най-сетне е тук. Преди да загуби майка си, дванайсетгодишният принц е смятан за безгрижен - веселата Резерва на сериозния Наследник. Скръбта променя всичко. Трудно му е в училище, измъчват го гняв и самота. И понеже вини медиите за смъртта на майка си, му е непосилно да приеме живота ... |
|
|
Градът Осло е основан през 1049 г. от норвежкия крал Харалд III. Обявен е за столица на Норвегия около 1300 г. Какво свързва този далечен северен град с българката Радослава и наистина ли е наречен на нея? Една от теориите за това какво означава името Осло, идва от старонорвежки език - от името на голяма ферма, създадена от първите заселници. По-романтично е обяснението за връзката между основателя на града Харалд Хардроде и голямата му любов - българската принцеса Радослава, наричана от него Ослава. В книгата на Кристофър Бъкстон се разказва именно за внучката на българския цар Самуил - Радослава и връзката ѝ с ... |
|
|
20 години по-късно. Най-превежданият български роман след 1989-а с думи от автора, послеслов от Бойко Пенчев, български и световни отзиви, чернови, преводи... ... "Естествен роман" навършва 20 години и от излизането си през 1999 не е преставал да вълнува различни поколения читатели. В този смисъл той е "щастлива книга", както пише в послеслова си Бойко Пенчев. Преведен е по цял свят на повече от 20 езика, с отзиви в Ню Йоркър, Таймс, Гардиън и други световни издания. Част от тях публикуваме в края на книгата като свидетелство за отзвука, който един български дебютен роман може да предизвика у нас и по ... |
|
|
"Тази книга е тихоспирка. В нея има тихотерапия и тихотворения. Започнах да я пиша още през есента на 2019 г., преди пандемията. После, в изолацията и в притихването, усетих с двойна сила колко е навременна. Не е страшно в тихото, читателю! Не е и толкова трудно да помълчиш. Да послушаш тишината. Тя казва много. Тя казва истини. Няма как да ги чуеш, ако бягаш от нея. Надявам се, че си го осъзнал и че след пандемията ще промениш нещо в битието си. Звуците няма да изчезнат от живота ти. Но тишината е на път да изчезне. Върни я! Не я пускай да си тръгне, защото тогава ще си си тръгнал от себе си, преди изобщо да си ... |
Рейтинг: 9.00 / 1 глас
