Високо

Владимир Николов, волейболен шампион на България, Италия и Франция, златен медалист от Шампионската лига (2005 г.), носител на бронзови медали от Световното (2006 г.) и от Европейското (2009 г.) първенство, диагонал №1 в света (2010 г.), дългогодишен капитан на националния отбор, а сега и президент на ВК Левски. Владимир Николов - спортист, съпруг, баща, лидер. Това е неговата откровена до болка история, неговият личен поглед към близкото минало и неговият вдъхновяващ завет как бъдещето да бъде по-добро.

"Аз исках да го направя. Исках да стигна там, горе, пръв. И стигнах преди всички, нищо че години наред малцина виждаха в мен прашинката надежда. И така продължих. Цял живот. Задъхвах се, уморявах се, огъвах се от изтощение, не спях, изстрадах несправедливости, но не се предавах, доказвах се. Такъв бях винаги - дори когато не ме забелязваха, дори когато ме пренебрегваха, дори когато играех най-зле, аз вярвах, че пак и пак ще стигам високото. И не предадох себе си. Такъв съм и сега.

След повече от трийсет години катерене към високото, преодоляване на предизвикателства и изпитания на физиката и волята ми, доказване като човек и спортист, аз искам едно: Другите да виждат гърба ми! Не от самовлюбеност, а от стремежа да побеждавам, да съм горе, на високото, за да бъда пример, и ако мога, да вдъхновявам."
Владимир Николов

"От деня, в който Владо усети, че има смисъл, той се отдаде на своята книга. Слушаше внимателно въпросите ми и извади от паметта си спомени за хора и събития, често предизвикващи смях, радост и гордост, но и сълзи, и болка. При всяка среща като в пъзел сглобяваше собствения си образ - неподправен, с качествата и недостатъците си; спонтанен, наглед дръпнат и темерутест (сам си го казва), а в същото време чувствителен мъж, влюбен в своето момиче, в четирите им деца и във волейболната игра..."
Виолета Цветкова, журналист и съавтор на Високо

Пролог: Искам да виждат гърба ми!
Изкачването

• Момчето с платненките
• Вземи го тоя моя мърльо!
• 90^-те години, когато $160 бяха космическа заплата

Състезател на България, волейболист на света

• Always, Мая
• 2001: Преломната година
• 2003 - 2006: MVP с френския Тур, изгонен от националния отбор
• 2006 / 2007: Бебе и бронз от Световното, травма и бонуси с японския Торе
• Лятото на 2007 - на куц крак, призован и пак изгонен
• 2007 / 2008: Още бронз с националите, шампион на Италия с Тренто
• 2008: Олимпийската - до Пекин и обратно
• 2008 - 2011: В Кунео, или как се пазарих за Ено и Гърбич
• 2009 / 2010: Под "диригентството" на Пранди - шок, суперволейбол и... език мой, враг мой
• 2011 / 2012: Пиаченца - началото на края, в националния - пак напрежение
• 2012: Най-тежката година
• 2013 - 2016: Истанбул - Лион - София и как се върнах при националите
• 2015^-а, или за Пламен Константинов, който ми подари насладата от играта
• 2016: От бенефиса до Имаме нужда от теб

ПослеСЛАВНО

• Известен?! По-добре и полезен
• Хвърлени ръкавици
• COVID-19, или как за малко да фалираме
• Школата Левски
• Нашите деца
• Моите будители и лидерите днес
• Спортът днес и Нашата игра
• Модерен патриот, мечтател реалист

Епилог: Знам къде е щастието