Стъпки от огън

Любовта живее в съседната къща!

Пожарът, избухнал през една гореща августова нощ в семейната пицария, променя живота на малката Катарина Хейл. Балтиморската полиция ще арестува подпалвача. Но след като Рина става свидетел на бруталната красота на огъня, съдбата ѝ поема по друг път. Тя решава да стане следовател по пожарите.

Рина обаче не е единствената, запленена от красотата на пламъците. Още някой е обсебен от това могъщество - но е обзет от желанието не да се бори с него, а да го притежава, да го използва за отмъщение...

След години обучение Рина най-сетне става член на специалния отряд за разследване на палежи. Силата и уменията ѝ постоянно са поставени на изпитание. Понякога работата пречи на личния ѝ живот. Но тя не може да обвинява мъжете - жена, покрита със сажди, която издава заповеди и мирише на пушек, не е най-привлекателната партньорка. Докато накрая среща Бо Гуднайт, който изглежда различен. Той се е опитвал да я намери години наред и сега, когато тя е толкова близо до него - живее в съседната къща - няма намерение да я изпусне.

Нито пък мъжът, който започва да я преследва със заплашителни среднощни обаждания и поредица от ужасяващи престъпления. Докато се опитва да открие причината за обажданията, за пожарите, за омразата, насочена към нея, Рина ще се озове в най-ужасния ад, който някога е могла да си представи.

"Пожарът започна с горещина, дим и светлина. Като свръхестествен звяр, проправяйки си път от утробата с нокти и зъби, той избухна за живот с крясък, който прерасна в оглушителен ропот. И промени всичко за един великолепен миг. Също като този звяр пожарът пропълзя по дървото и беляза с черните си, властни пръсти онова, което допреди малко беше чисто и светло. Пожарът имаше очи - червени и всевиждащи, и разум, който бе толкова всепроникващ, така всеобхватен и могъщ, че запомняше всичко в орбитата си. Той го виждаше като някакво живо същество - един позлатен, тъмночервен бог, който съществува само за да руши. Бог, който взема онова, което иска, без разкаяние, без угризения, без милост. С истинска пламенност и жар.

Пред него всичко падаше на колене - коленичещи молители, които го боготворяха, дори когато биваха изяждани. Но той беше този, който го създаде. Така че той беше богът на огъня. По-силен от пламъците, по-хитър от топлината, по-зашеметяващ от дима. Огънят не съществуваше, преди той да му даде живот. Наблюдавайки го как приближава, той се влюби.

Светлината трепкаше по лицето му, танцуваше в омагьосаните му очи. Взе си една бира и се наслади на свежата ѝ студенина в гърлото си, докато по кожата му се разливаше топлина. В корема му се надигаше възбуда, а в мозъка - учудване. Възможностите проблясваха във въображението му, докато пожарът се катереше по стените. Беше прекрасно. Беше опияняващо. Беше забавно. Докато гледаше как пламъците идват към него, той се изпразни. И в този миг съдбата му бе предопределена, жигосвайки с печата си сърцето и душата му.

Балтимор, 1985
Детството на Катарина Хейл свърши през една августовска нощ, няколко часа след като "Ориоулс" разбиха "Рейнджърс" на стадиона "Мемориал", ритайки тексаските им задници - както се изрази баща ѝ, - с девет на едно. Родителите ѝ бяха си взели една свободна вечер, нещо, което си позволяваха изключително рядко, за да заведат цялото семейство на мача, а това направи победата още по-сладка. Повечето вечери единият от тях, а най-често и двамата, прекарваха дълги часове в "Сирико" - пицарията, получена в наследство от бащата на майка ѝ. Там преди осемнадесет години родителите ѝ се бяха срещнали. Майка ѝ била млада, трептяща от живот осемнадесетгодишна девойка - така разказва историята, - когато баща ѝ, двадесет и две годишният Гибсън Хейл, влязъл важно, за да си вземе парче пица. "Влязох за една пица - обичаше да казва той, - а получих италианска богиня."

Баща ѝ често говореше по този странен начин, но на Рина ѝ харесваше да го слуша. Десет години по-късно той също така m,rof/r и пицарията, когато дядо ѝ и баба ѝ решиха, че е време да обуят своите обувки за пътешествия. Бианка, най-младата от техните пет деца и единствената им дъщеря, я получи заедно със своя Гиб, след като нито един от братята ѝ не я пожела. Цели четиридесет и три години "Сирико" се намираше на едно и също място в балтиморската Малка Италия. Възрастта ѝ надхвърляше годините на баща ѝ, един факт, който я удивляваше. Сега нейният татко, който нямаше нито капка италианска кръв във вените си, управляваше ресторанта заедно с майка ѝ, която пък бе италианка до мозъка на костите.

В "Сирико " почти винаги беше препълнено и имаше много работа, но Рина не се оплакваше, когато трябваше да помага. По-голямата ѝ сестра Изабела хленчеше, защото понякога я караха да работи в събота вечер, което ѝ пречеше да излиза на срещи с момчета или приятелки. Но Бела се оплакваше почти през цялото време и от всичко. Най-много я беше яд, че най-голямата им сестра Франческа си имаше собствена стая на третия етаж, докато тя все още спеше с Рина. Ксандър също си имаше собствена стая, защото беше единственото момче в семейството, макар и най-малкият. Да живее в една стая с Бела беше хубаво, дори забавно, докато сестра ѝ не навърши тринадесет и не реши, че вече е голяма, за да се занимава с нещо друго, освен да говори за момчета, да чете модни списания и да си играе с косите си."
Из книгата

Историята на един от най-продаваните автори в целия свят, и при това - жена и майка, започва всъщност съвсем обикновено. Елинор Мари Робъртсън е родена на 10 октомври 1950 г. в Съединените щати, Мериленд. Тя е най-малкото дете в семейство с пет деца и единственото момиче. Омъжва се млада против волята на родителите си и заживява със съпруга си в Блумкин, Мериленд. За кратко работи като секретарка, а когато се раждат синовете ѝ, остава у дома. Като домакиня, Елинор запълва голяма част от времето си с творчески занимания като шиене на детски дрехи и изработване на изделия от керамика.

През 1979 г. в Мериленд пада обилен сняг и по време на виелицата Елинор е затрупана вкъщи с децата си, без да има възможност да ги заведе на сутрешната им занималня. С намаляващи запаси от шоколад и без да има кой знае какво за правене. Тогава тя взима химикал и тетрадка и започа да пише. От ученическите години си години, прекарани в католическо училище, няма кой знае каква практика с писането - освен с училищните есета. Но затова пък още от тогава наистина я бива в измислянето на разни неща. Е, 29-годишната Елинор за първи път започва да записва идеите си, за да се превърне скоро в световноизвестната авторка на бестселъри Нора Робъртс - псевдонимът, зад който се крие Елинор Робъртсън.

Талантливата писателка бързо усвоява тънкостите на добрата книга, но като повечето начинаещи автори, среща трудности, докато намери издател. Първите ръкописи срещат стандартният отказ. Ето какво разказва Нора Робъртс за този момент:

"Получих стандартното отхвърляне за първите няколко опита, а след това любимото ми отхвърляне на всички времена. Получих ръкописа си обратно с хубава малка бележка, на която пишеше, че работата ми е обещаваща и историята е била много увлекателна и добре написана. Но те вече имали своя американски писател, и това е Джанет Дейли."

Първият издаден ръкопис е "Irish Thoroughbred", а годината е 1981 г. Скоро след това, Елинор се развежда и писането става нейното спасение. То ѝ дава възможност да остане у дома, близо до децата си, и да ги подкрепя. Личният ѝ живот взима нова насока, когато се омъжва за втори път, а в в работата следват години на плодотворно сътрудничество със издателя на първия роман. Под неговия знак на бял свят излизат още 23 романа.
Робъртс е забележително плодовит автор и резултатите от работата ѝ през годините са красноречиви - издадени са повече от 200 книги. Много от тях са заемали първото място в списъка бестселъри на Ню Йорк Таймс (общото време за нейни романи на първо място при седмичните бестселъри може да се сумира на 20 години!). Понякога в същата класация са присъствали едновременни 4 нейни книги. По някои от романите има създадени и филми.
Елинор Робъртсън е човекът, който стои и зад псевдонима Дж. Д. Роб (англ. J.D. Robb), под който са публикувани футуристични романи като "Илюзии в смъртта", "Далас в смъртта" и "Слава в смъртта". Други псевдоними, под които пише, са Джил Марш и Сара Харди.

Списъкът с награди, с които Нора Робъртс получава признание за творчеството си, също е много дълъг. Какво е отличителното за книгите ѝ? Въпреки огромната продуктивност (във възможностите ѝ е да напише роман за 45 дни!), книгите на авторката остават все така завлядяващи и привлекателни и за дългогодишните ѝ почитатели. Ако може да се приеме, че в тях има нещо, което се повтаря, то е единствено Нейно величество романтиката - с главно Р.