"Безпощадна повеля
Бедствието обхваща все нови и нови области. Големият бариерен риф е заплашен с пълно унищожение от неимоверно намножилите се морски звезди акантастер планци, сполучливо прекръстени от журналистите в трънени венци поради приликата им със символа на страданията Христови. По все още неизяснени причини, пренебрегнали доскорошната си храна - мидите, те са се нахвърлили с настървение да оглозгват полипите на кораловите колонии.
А бариерният риф - това е бронята на истинския бряг срещу морските стихии. Той поема върху си и притъпява напора на вълните, прекършва ги, като не допуска да стоварят цялата си разрушителна мощ върху крайбрежието. Защитава не само природата като цяло, но и създадените от човека пристанища, хотели, спортни бази, развлекателни заведения, паркове, индустриални и риболовни съоръжения, плантации и ферми.
Съществуват няколко хипотези за този, да го наречем зоографски взрив. Едни изследователи допускат, че той е последица от безразборния лов на тритони, хищните морски охлюви, най-опасните врагове на морските звезди, чиито изящни раковини се търсят жадно на пазара. Затова правителството вече е забранило тази търговия.
Ала мярката се оказа недостатъчно успешна и главно - закъсняла. Доскоро великолепните коралови градини, гъмжащи от живот, вече са се превърнали на мъртви подводни пустини. Само бял пясък и варовити отломъци, въргаляни от вълните. Някои правят опити да намалят броя на вредителите с помощта на водолази, които ги унищожават механично или ги инжектират с най-различни отрови.
За беда и тази скъпоструваща мярка не дава очаквания резултат.
Особен интерес буди напоследък идеята на младия учен от български произход доктор Стефан Тодороу да използва в борбата друга морска звезда с научното название кросастер папозус от северните покрайнини на океаните, която се храни предимно с други морски звезди, дори по-едри от нея. В създадения сред рифа скромен научноизследователски институт, финансиран от туристическите компании, които са особено пристрастни по отношение опазването на бреговата континентална ивица с хотелите, плажовете и развлекателните си предприятия, той си поставя за цел да селекционира нов вид морска звезда със същите хищнически наклонности, но вече аклиматизирана към топлите и солени води, където могат да виреят коралите.
За разлика от мнозина други доктор Тодороу не разчита единствено на изтребването на трънения венец. За него злото се корени в загубената съпротивляемост на самите корали вследствие замърсяването на океана с промишлени и битови отпадъци. И най-вече, по негово мнение, изказано пред нашия дописник, от дейността на разположените край рифа нефтодобивни платформи.
"Затова - твърди той – борбата следва да се води на двата фронта: и срещу самия злосторник, а едновременно с това, дори още по-решително - срещу замърсяването. Ако успее да ограничи числеността на трънените венци, а загиването на коралите не престане, това пак според него ще означава, че главната причина поне за Австралия е нефтодобивът, който трябва да бъде прекратен незабавно."
Доналд Янг прочете още веднъж оградения с червен молив текст във вестник Сидней таймс.
– Не разбирам, сър, какво ме засяга тази суха информация.
И подаде изрезката на седналия насреща му мъж.
Мистър Норман Хейс, непридирчиво облечен, с незабележителна външност и небрежно облегнат на бюрото си, остави листа върху зеленото сукно.
– Надявам се скоро да разберете...
Посетителят вдигна рамене:
– Аз не съм вещ изцяло по морската фауна. Усвоил съм единствено лова на акули.
Хейс, един от директорите в нефтодобивната компания, отговорен за по-особените въпроси, се усмихна:
– Но сте специалист в сферата, която сега ни интересува.
– Доизяснете се, сър! Защо тъкмо мен повикахте?
Цялото му държане издаваше недоумение.
Беше добре сложен мъж на средна възраст, едър, широкоплещест, с буйна червеникава коса и модно скроен костюм, както подобава на преуспяващ бизнесмен. Домакинът не бързаше. Личеше си, умишлено. За по-силен ефект:
– Нима не е ясно, че заниманията на въпросния Стефан Тодороу пакостят на нашия бизнес? Тъкмо когато сме разгърнали най-широката си сондажна акция в района на рифа.
– Е, да, така е! Но нали всеки може да си говори каквото иска?
– Ако няма въздействие. А в този случай има. Намножилите се зелени движения придобиват все по-голямо влияние върху правителствата. Заплашват бизнеса ни...
– Но аз! - почти се сопна Доналд. – Как мога да помогна аз?
Норман Хейс натърти:
– Тъкмо вие...
И се приведе доверително:
– Да не си играем на криеница! Нужен сте ни, за да запушите устата на това докторче.
Доналд трепна:
– Аз?
– Не се притеснявайте! - усмихнат пошепна Хейс. – Тъкмо вие имате опит в тази област. Допускате ли, че случайно сме спрели избора си върху вас?
Посетителят явно почваше да се обърква:
– Доизяснете се, сър!
Хейс стана прав. Беше дребен човек, стигаше едва до раменете на Янг, но въпреки това притежаваше нужното самочувствие. Сякаш с изправянето си доби възможност да го погледне победоносно от по-високо.
– Можем да говорим открито. Вие не носите микрокасетофонче, нито радиопредавателно бръмбарче...
– И таз добра!
– За всеки случай ви проверихме, без да усетите, на входа.
Всъщност и двамата смятаха това за съвсем естествено.
– Ето защо - продължи Хейс – ви предлагаме една почтена сделка.
– Слушам ви.
– Ще ви дадем ксерокс копие от чека, който доктор Тодороу е подписал в казиното преди една седмица.
– Какво общо имам аз с това?
– Ще отидете при него и ще му предложите от наше име сто хиляди, ако преустанови проучванията си.
Янг поклати глава:
– Няма да приеме. Брат ми го финансира щедро.
– Тогава... - Хейс се замисли. – Тогава ще му подскажете какво го очаква, ако се разгласи, че чекът е без покритие. Ще замълчим, ако обещае да прекрати изследванията си.
Доналд Янг премисляше бързо.
– Та тъкмо аз ли се оказах най-подходящ за такава мисия? Няма ли по-красноречиви ваши служители? При това е и малко неудобно. Уолтър Янг, хотелиерският магнат, финансира тези проучвания. Пък аз съм, както знаете, брат близнак на Уолтър Янг.
– Точно затова! Да бъдете посрещнат с по-голямо доверие.
Доналд го погледна в очите:
– Ами ако откаже?
Отговорът излетя незабавно:
– Тогава ще намерите начин въпросният учен да опразни сцената!
Доналд остана с полуотворена уста:
– Вие чувате ли се какво ми предлагате, сър?
Хейс подчерта:
– Премислено е добре. Не става дума за вулгарно убийство.
– А?
– А за нещастен случай. Имате достатъчно въображение да инсценирате такъв.
Доналд Янг почваше да се окопитва:
– Ами... Ами ако откажа?
Директорът отново сгърчи в нещо като усмивка неизразителното си лице:
– Вие сте разумен човек. И не ще се съгласите да се даде гласност на тайната за акулските уста.
Доналд трудно схвана намека. Но като го схвана, онемя.
Значи и туй! И него знаеха! Тайната му, върху която градеше благополучието си, и сегашното, и бъдещото.
Пред обществото минаваше за преуспяващ организатор в лова на акули. Стабилна фирма с клонове: първо - самият лов, и второ - преработката на улова - месо, което добиваше все по-широко търсене: супа от перки на акули, главно за износ; рибно брашно за фураж; кожи за обувки и чанти, както и отличен заместител на гласпапира; мас и витамини А и D за медицината, а така също сувенири от зъбите и челюстите им. А напоследък замисляше да създаде предприятие за извличане на препарата сквален от черния им дроб като многообещаващо лекарство срещу някои видове рак и порока на сърцето."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа
