"Написах тази книга за вас, които знаете, че отговори съществуват, но нерядко се чувствате притиснати от бремето на въпросите. За вас, които поемате задължения и отговорности, правите всичко необходимо и все пак усещате, че нещо ви убягва. Сутрин ставате, отивате на работа, занимавате се с какво ли не, вечер се отпускате изтощени в леглото и в малкото свободни минути се питате какъв е смисълът. Написах я за вас, които действате на пълни обороти, но не владеете простичкото изкуство да живеете, знаете нещичко за живота, ала се нуждаете от помощ и насърчение, за да го направите по-осмислен.
Обръщам се към онези, които никога не са разтваряли книга, посветена на самопомощта, защото не вярват, че там ще намерят развръзката на житейските си проблеми. Съгласна съм. Решенията не идват с прочитането на една книга, която и да е тя. Причината ще откриете в отговора на въпроса: "Защо книгите за самопомощ не ми дават нищо?" Може би някои от вас избягват подобна литература, понеже смятат, че никой друг не би могъл да бъде на тяхното място, да живее техния живот и да изпитва същите чувства. И с право, що се отнася до специфичните обстоятелства и събития, които са ни травмирали, но не и до породените чувства. Всеки от нас е бил подвластен на тъга, гняв и фрустрация, на усещане за непълноценност и обезсърчение и може да сподели своя опит. Това ще ни помогне да разберем, че не сме сами, че сме част от една общност. Ако тази е първата книга по автотерапия, която ще прочетете, надявам се да откриете, че тя се отнася и до вас и че можете да използвате дадените в нея отговори, за да стигнете до свои решения. Вярвам, че ще ви насърчи в търсенето на собствената ви стойност, в изграждането на себеуважение и ще засили чувството ви за принадлежност към една голяма общност.
Пишейки, съм имала предвид и хората, които четат всички подобни издания, появили се на пазара, защото смятат, че ще ги посветят в изкуството да живеят и че е достатъчно да попаднат на подходящото четиво, за да разбулят тайната, отнасяща се лично за тях. Не бих си позволила да твърдя, че ви е необходима точно тази книга, че тъкмо в нея се съдържа вашата тайна. И все пак бих насочила вниманието ви към главата, където се разглежда понятието парадокс. Парадоксът на тайната, която би ви разкрила смисъла на живота, е, че няма такава тайна. Отговорът е налице, имало го е, откакто свят светува, и е достъпен по много начини. Смисълът на съществуването е залегнал във всички религии, философии, доктрини за живота, а също и в основата на психологията. И той се заключава в следното: бъдете искрени към себе си. Обичайте себе си. Познайте собствената си ценност и доброта. Това са прости неща, но трудно приложими. Интересът към книгите за самопомощ показва, че да бъдеш самият себе си, не е характерно за западната цивилизация. За съжаление, себеуважението не може да ви бъде поднесено от друг. Да обичаш себе си, изглежда лесно, но добиването на съзнание за собствената ценност съвсем не е лек процес. Тази книга утвърждава значението на вашите усилия в диренето на смисъла на живота и вярвам, че ще ви послужи като подтик да продължите напред. Можем да препрочитаме интересуващия ни отговор на даден въпрос стотици пъти, преди да го проумеем, но единственият приложим към нас е този, който сме разбрали напълно. Продължавайте да дълбаете, да работите, да опитвате. Искрено се надявам, че книгата ще ви помогне в себеизследването и откриването на собствената ценност.
Написах я за уравновесения, емоционално здрав човек, който изпитва себеуважение. В този луд, обезсърчителен свят никога не ни стига подкрепата, от която толкова се нуждаем. Защото себеуважението е процес, а не фиксирана цел. Всеки ден ни носи нови предизвикателства, конфронтации, болки, загуби и всичко това ни кара да обичаме себе си все по-малко и по-малко. Как бързо се забравят вече решените проблеми, щом се сблъскаме с нов. Колко лесно губим надежда и вяра в себе си, когато светът около нас сякаш се разпада. Колко изключително трудно е да обичаме себе си, когато ни се струва, че никой не ни обича. Колко естествено изглежда да се упрекваме за всяка грешка. Тази книга ще ви научи да си давате кураж и да бъдете добри и толерантни към себе си, макар и около вас да цари хаос. Една от целите е да ви накара да осъзнаете, че себеуважението е процес, а не придобивка веднъж завинаги. Точно поради това то никога не може да бъде достатъчно. Винаги ще се нуждаем от окуражителни думи и подкрепа. Надявам се, че изложеното тук ще послужи като напомняне за всички, които вече са открили собствената си ценност. Написах тази книга и за онези, които никога не са разбирали смисъла на себеуважението и на обичта към себе си. Може би сте чували тези думи и преди, но не сте съзнавали значението им.
Вероятно сте били твърде заети в работата си или пък погълнати от усилието да живеете на уж и изглежда, сте го подминали. Може би сте смятали, че идеята да обичаш себе си е твърде проста или прекалено езотерична. Мислели сте, че да се грижите за собствените си нужди, да намерите своето място, да се чувствате добре, е егоизъм и е типично за поколението, чийто девиз е аз на първи план. Учили са ви да бъдете праволинейни и като примерни ученици сте спазвали правилата на обществото. А те диктуват, че ако правиш това, което хората ти казват, тоест да се стремиш към съвършенство, да си алтруист, да работиш усърдно и да постъпваш правилно, тогава ще си добре. И така, изпълнявали сте всичко безпрекословно, но въпреки това не намирате вътрешно равновесие. Нещо не е наред, нещо липсва и може би дори не смеете да го признаете. Не знаете откъде да започнете, за да подредите живота си. Трудно е човек да признае пред себе си, че животът не го удовлетворява. Но когато си сам и маската е свалена, ти си объркан и уязвим. Прочетете тази книга. Вие не сте сами и нещата не са толкова отчайващи. Объркаността и несигурността са отлични отправни точки към откриването, растежа и промяната. Надявам се, ще се убедите, че да откриеш значимостта си, своята ценност и доброта, е нещо, което си заслужава усилието...
Написах тази книга преди всичко защото трябваше да го сторя. Да ми служи като напомняне на мен самата да прилагам онова, на което уча другите. Избрах формата въпрос-отговор, тъй като най-много се приближава до терапевтичния процес. В Джобен психотерапевт няма описание на отделни случаи, но не защото те не съществуват - всеки въпрос събужда спомени за редица пациенти, които са го задавали, - а защото исках читателят да възприеме отговорите колкото може по-лично. Разсъжденията в Джобен психотерапевт са построени върху един принцип, който не е нито оригинален, нито сложен, нито пък труден. Той гласи, че ти си добър и че добротата ти е неизменно в теб самия. Не трябва да правиш нещо, за да станеш добър, не можеш да работиш върху себе си, за да станеш добър, добротата не се добива. Тя е вътре в теб. Това, което всъщност трябва да сториш, е да я признаеш, да осъзнаеш, че успехите ти се дължат на нея. С други думи, да си добър, е даденост, но да живееш, проявявайки добротата си, е нелека задача. Парадоксално е, ала наистина се изискват повече усилия да отхвърлиш тази доброта, да станеш истински зъл. Не са ни учили да признаваме, че сме добри. Подтиквали са ни да критикуваме, да съдим, да хулим себе си. И тъй като възпитанието ни е всестранно и е оставило дълбок отпечатък, за нас самите е плашещо да признаем добротата си. Бихме се почувствали странно и неудобно. Но същевременно този акт е освобождаващ и завладяващ...
Признаването на вродената ви доброта е първата крачка към добиването на себеуважение. В основата на Джобен психотерапевт лежи и една психологическа теория, която също не е оригинална. Това е теорията за естествената извисеност, развита от Уолтър Бъз О'Конъл. Повлиян от трудовете на
Алфред Адлер, д-р О'Конъл смята, че естествената извисеност произтича от себеуважението и социалната интегрираност. Всички тези понятия са обяснени в книгата. Накратко, теорията гласи, че ако обичаме себе си и се отнасяме с любов към другите, ще изпитваме усещане за всемирна принадлежност. Ще открием смисъла, стойността, ценността и радостта, че сме живи. Не е ли точно това, което всички желаем и към което се стремим? Тази книга се появи в резултат на десетгодишната ми дейност като психотерапевт. Започнах клиничната си практика в болницата на ветераните от войните в Хюстън, щата Тексас. В продължение на няколко години имах шанса да работя със сражавали се във Виетнам, страдащи от следтравматични стресови разстройства. От тях научих много неща и най-важното, че животът не е справедлив. Просто не е. Благодарение на тях разбрах, че ако човек прави това, което трябва, за да оцелее, нанася поражения върху представата за себе си и единственият изход е да свикне да прощава. Идеята за съвършенство е неуместна, тъй като животът не е справедлив. Не можем да сме съвършени, затова е изключително важно да умеем да прощаваме - първо на себе си, а после и на другите... Работата ми с наркомани, алкохолици и хора с тежки психични разстройства също ме убеди, че трябва и е възможно да свикнем да прощаваме."
Из книгата
Рейтинг: 8.06 / 16 гласа
