Бедняшко златоЕсента с щедростта на безумец
раздава на всеки
с пълни шепи бедняшко злато.
С него нищо не се купува,
то е само едно обещание
за ново начало, заченато
в чистото бяло зимно мълчание.
Аз съм богата
на бедните с златото.
То е в краката ми!
БезвремиеЖивеем във временно безвремие,
в спомени пъстри отминали,
в бъдеще още несбъднато.
През нас минава настоящето -
неусетно и незабелязано.
НосталгичноСтоя под необятния простор
на звезден плащ, извезан с лунна светлина.
И чувствам как нощта извиква в мен
копнеж по детските мечти,
когато можех, окрилена,
да яхам лунните лъчи.
Блажени смиренитеПреди не разбирах, когато баба ми казваше
"блажени смирените и техен е раят".
Дълго време се чудех защо да не трябва
да съм любопитна и дръзка, защо да не мога
предизвикателствата да приема,
да търся отговори и решения.
С времето разбрах,
да си смирен не означава
да си кротък, с глава преклонена,
да приемаш всичко за дадено,
да те е страх от неизвестното
и да те спира хоризонтът...
Смирение е да прощаваш,
на лошото да отговориш със добро,
когато не искаш да властваш над другите,
дори и по-силен да си.
Когато отстъпиш от пътя си,
на някой друг път да дадеш.
Когато хляба разчупиш
и първия къс подадеш
на най-гладния, най-малкия, най-слабия.
Смирени сме, когато красотата на залеза
ни оставя без дъх, когато,
изкачили планината,
погледнем света от високо
и кажем: Благодарен съм, че съм жив!
БуряПреди да дойде,
всичко е тихо,
само сърцето в очакване
неспокойно се свива.
Вятърът бучи в дърветата,
тревата се дави в дъжда,
аз съм странно спокойна,
щом вече съм в бурята.
Милка Яначкова