Сценарий по часовник

"Собственик на новосъздадена телевизия иска да реализира своя студентска мечта - разследващо риалити предаване. Като най-подходящ за негов водещ е привлечен главният герой - Николай Чернев (брокер във фирма за недвижими имоти). Обект на първото му разследване е стар джобен часовник, подарен на някой си майор Нарезов през 1904 година от Двореца. При проследяването на различни източници на информация се разбира, че през 1918 година, вече произведен в генерал, Нарезов подарява този часовник на поручик Нотко Колев, спасил знамето на Шести пехотен полк, във връзка със Солунското примирие по време на Първата световна война.

Часовникът е даден на ремонт и на вътрешния капак е открит друг надпис с три имена, година и име на населено място. От военните архиви се установява, че това са имената на войници от 52^-ри полк, под командването на полковник Нотко Колев, дислоцирани в това населено място. Може би зад този втори надпис на часовника се крие някаква история, свързана с полковник Нотко Колев и тези войници от времето на Втората световна война...

Главният герой търси наследници на хората от надписа. Откритите наследници обаче биват убивани един след друг. Каква е причината за тези убийства? И защо възможните убийци са толкова много - заподозрян е дори и шефът на новосъздадената телевизия... Това е задачата, която стои пред Николай Чернев и която той ще разреши на страниците на Сценарий по часовник."
Кирил Петрунов

"Чернев стана и се запъти към стаята на шефа, за да го информира, че след малко излиза. Това което видя обаче, го озадачи много. Иконописов, както обикновено, седеше зад бюрото си, но и същевременно беше издължил неестествено шия, като осèл , взирайки се в поставеното пред монитора на компютъра огледало с подобни размери.

– Ти ли си? - на усет попита Иконописов, сякаш в коридора чакаше навалица със записване и без да вдига глава продължи да завира физиономията си в огледалото. После се сети нещо и махна с ръка в смисъл "чакай малко". Чернев направи няколко крачки докъм средата на стаята, като същевременно се опитваше да схване какви ги върши шефът му. За момент замръзна на място. Работата наистина беше опасна! После му стана смешно. Иконописов беше докопал една пинсета и подлъгван от неестественото усещане за напред и назад, следейки изображението си в огледалото, се опитваше да оплеви прораслите дълги и дебели косми във веждите си. За несвикнал човек, манипулацията не беше съвсем безболезнена и това се потвърждаваше от мимиките на лицето му.

– Има козметик за тази работа - подсказа му Чернев.
– Има-а-а... - почна Иконописов, но продължението не се разбра, защото беше дръпнал цяло снопче и лицето му се сгърчи в болезнена гримаса.
Най-накрая Иконописов остави пинсетата, изправи се за миг на стола, след което отново се взря в огледалото, като този път разтриваше скулите и слепоочията си.
– Остарявам, остарявам... - малко провлачено повтори той, като се опитваше да изглади с пръсти бръчките по кожата на лицето си. – Гледай - и косата - хем обеля, хем опада!
– Ами... - вдигна рамене Чернев и не довърши, имайки предвид биологичния път на човека. После му се видя малко и рече да предположи: – Що - да не се снимаш за календар?
– А, календар! - някак бодряшки, но с едно на ум отвърна Иконописов, след което се наведе настрани, измъкна една кутия и изсипа върху бюрото цял куп вратовръзки. – Коя да избера?
– Къде ще ходиш? - зачуди се Чернев.
– Нали ти казах, че се запознах с един човек, който отскоро е станал собственик на кабелна телевизия...
– Да, имаше нещо... - спомни си Чернев. – Телевизия Дъга ли беше?
– Не. Вега.
– Добре, и какво?
– Ами... те ще правят някакво икономическо предаване и съм поканен да участвам!
– Каква ще е темата? - полюбопитства Чернев.
– Общо казано Влиянието на икономическата криза върху отделните отрасли - отговори Иконописов.
– Значи вече ставаш медийна звезда? - шеговито го подкачи Чернев.
– Е! - късо и великодушно отвърна Иконописов като вдигна рамене, което може би трябваше да се тълкува като неутралното "ще видим", но в случая прозвуча по-скоро като доста уверена и сигурна тенденция.
– Гримьор обаче със сигурност имат! - продължаваше да го поднася Чернев.
– Имат те, имат - сякаш мислейки за друго отвърна Иконописов, после добави, недотам лично убеден: – Кой знае как ще изглеждам?! То там - светлини, прожектори! А какво ще кажеш за вратовръзките - коя да избера?"
Из книгата