Вълчи вой - кучи лай. Разкази

Разкази "Лежахме по гръб, хванати за ръце, и гледахме Голямата мечка. Зад поляната боровете очертаваха тъмен полукръг. Вдишвах суровия мирис на рязани дърва и аромата на дивите цветя. Слушах. Понякога спомените я задушаваха, но дори и тогава подреждаше мислите си стройно, по учителски. Погалваше падащите на челото ми кичури, както навярно правеше с по-малките деца в училище. И отново полугласно се питаше сама, упреквайки се: защо ли ме товари с всичко това? Нощта преваляше, тънка ивица светлина се появи на хоризонта. Трябваше да се прибираме, преди да се е размърдал някой от по-възрастните колеги. Повдигнах се на лакти и я целунах, за последен път. Тя обгърна врата ми, притисна се в мен и ме прегърна силно, както през нощта. Помоли ме след месец, на двадесети септември, в шест часа да се видим пак в Градския парк..."
Откъс от разказа "Украса на живота"

Тошо Дончев е роден през 1944 г. в Будапеща. Завършва филологическия факултет на Будапещенския университет "Лоранд Йотвьош" през 1967 г. Работил е като библиотекар, организатор на културни събития, преводач, научен работник, кореспондент, редактор, ръководител на обществени организации, председател на малцинствено самоуправление и държавен секретар.

Закуската на Армин Фишер
Чичо Лайош мери мармалад
Смъртта на кончето
Вълчи вой - кучи лай
Лечо
Състезание с тухли
Маймунчето на кръчмарката
Баща ми сънува бели облаци
Corpus delicti
Снимка на стената
Анастазия
Украса на живота
Куманската княгиня