За фонологичния статус на меките съгласни във влашкия диалект в Северозападна България

Монографията За фонологичния статус на меките съгласни във влашкия диалект в Северозападна България разглежда проблема за наличието на меки консонанти във влашкия диалект, използван в селищата на северозапад от гр. Видин. В изследването с термина влашки диалект се означава разговорната реч на билингвите от крайния български Северозапад, която в основата си е румънски по произход диалект, силно повлиян на всички равнища (и най-вече на лексикално) от българския език. Заради интерференцията от българския език, този дакорумънски диалект (в диахронен план) днес вече не съвпада напълно с нито един от румънските диалекти на север от р. Дунав. След проведените експерименти и анализ на записана влашка реч се достига до изводите, че: Първо: По фонетични (акустични) характеристики влашките меки съгласни в краесловие и в средисловие не се различават от книжовно българските средисловни меки съгласни и от по-голямата част източнобългарски меки съгласни в средисловие и в краесловие, тъй като езиковият развой на консонантизма в български и румънски е сходен, в резултат на лексико-фонетичното и на фонологичното влияние на българския език върху румънския език, а оттам и върху влашкия диалект. Второ: Въпреки силното влияние на българския език бреговският влашкия диалект запазва меките консонанти в краесловие, чрез което се доближава до румънския книжовен език. Трето: Мекостта в краесловие има фонологично релевантен характер и изпълнява форморазличителни функции - диференцира ед. от мн. число при имената от м. р. и 1 л. от 2 л. ед. ч. сег. време при някои от глаголите.

Великотърновски университет Св. св. Кирил и Методий
Велико Търново 5003
ул. Теодосий Търновски №2
rector@live.uni-vt.bg