На Едвин Но след поредната война Читалнята отново ще е пълна и хората, макар и слепи, ще ровят в книгите с наивната увереност, че ще открият в тях Причината. Борис Христов Едвин Стефанов Сугарев е роден на 27 декември 1953 г. в София. Завършва българска филология в СУ Св. Климент Охридски. До 2010 г. е научен сътрудник в Институт за литература при БАН. Бил е народен представител във 7-то ВНС, 36-то и 37-то НС, посланик на България в Монголия и Индия, генерален консул в Ниш, Сърбия. Редактор е на самиздателския алманах Мост (1989), един от основателите и дългогодишен главен редактор на седмичника Литературен ... |
|
Истината за аферата "Костинброд". ... "В средата на месец май 2013 политическа България беше разтресена от нечуван и безпрецедентен скандал – аферата "Костинброд", когато ключови думи бяха фалшификация, печатница, подмяна на вота, компромат. Тогава в говорене по този случай се упражняваха на практика всички – властимащи, прокуратура, журналисти, избиратели. Като наблюдател на общественото битие отдавна, Едвин Сугарев направи детайлен и аргументиран прочит на тези събития – книгата "Бюлетиня". Истината за аферата "Костинброд" говори от позицията на свидетелствата и разкритията, ... |
|
Илюстрации: Марияна Митева. ... "Така било някога. И коминочистачите били уважавани люде. Ала времената се менят, с тях и хората - и те постепенно забравили за сладките приказки край живия огън. Прекарали през домовете си грозни тръби, накичили стаите си с чугунени радиатори и вече се топлели на тях вместо на живия огън. Станало по-лесно, но и по-скучно - защото как да си говориш или да мечтаеш пред един радиатор?! И камините били зазидани, комините - запушени или разрушени, а с това и занаятът на коминочистачите отживял времето си - останало само поверието, че ако пипнеш коминочистач, това носи щастие. Но тъй като ... |
|
Неговата почти светкавична поява в литературното поле и досега впечатлява критиците, които се опитват да си обяснят как така току-що дебютирал автор, при това без каквато и да било институционална подкрепа, се превръща в една от най-значимите и влиятелни фигури в българската поезия... На какво се дължи този тъй феноменален и тъй рядко срещан в онези години успех, благодарение на който Борис Христов изведнъж се оказа централна фигура в българската поезия, хвален открито от почти всички и скрито ненавиждан от водещите фигури в тогавашното тоталитарно статукво? Как стана така, че трудната му поезия, чиито послания далеч ... |
|
„Събирачи на хартия” продължава една от стилистичните линии, съзнателно следвани от Едвин Сугарев в предишни негови книги като „Рокада”, „Джаз” и „Родина”. Потърсена е максималната експресивност, образни наслагвания, сложни и алогични метафорични структури, създаване на полифонични внушения чрез паралелно развиващи се визии в отделните стихотворения, както и контрастни сблъсъци между тях. Същевременно това е и особен тип мемориална стихосбирка – написана е в памет на Биньо Иванов и следва сродна стилистика, а много от стихотворенията в нея водят своя скрит диалог с неговите. ... |
|
В "Поезията на Александър Вутимски" Едвин Сугарев не само предлага нов прочит на този поет, чието име и творчество е обременено с много предразсъдъци и митологии, но и използва казуса Вутимски като код, чрез който да бъдат препрочетени редица поети в историята на литературата ни, навлизали дълбоко в екзистенциалните проблеми на човешкото битие, без да се боят да медитират над тъмното, опасното и подсъзнателното, да живеят екстремно и на ръба, да жертват всичко в името на автентичното постигане на битието като поетичен аксцес. Книгата е вероятно най-подробният текст за Вутимски и го разглежда наистина ... |
|
Текстовете, събрани в тази книга, са притчи за човешката обреченост и надежда, кратки антиутопии и иронични версии на прочути литературни творби - режисирани пантомими на самотата, размесени като песъчинките на дните ни в пясъчния часовник, който Неумолимата ръка обръща, преди завинаги да изтече. ... |
|
99 стихотворения ... "Мрежата на Индра" е древноиндийски мит, често използван от Алън Уотс като метафора за тезата, че всичко се съдържа във всичко: триизмерна паяжина, покрита с капчици роса, в която всяка капчица отразява всички останали и бива отразена от всички тях - един космогоничен модел на света като взаимопроникваща цялост, в която всичко е мимолетно, но и вечно в своето постоянно чезнене и пораждане, в танца на преливащите си енергии. Това е мрежата на Индра - мрежата на вечното сега, съдържаща в себе си и миналото, и бъдещето. ... |