Еликсир

"Майсторска творба, движена от безпогрешен разказвачески импулс, който повежда читателя на незабравимо пътешествие през историята, хората и природата по поречието на река Места в родината на авторката."
Waterstones

"Мерилото за добрите книги е, че те ни променят. Понякога малко, понякога много. Рядко ми се е случвало толкова ясно да си давам сметка за промяната, която се случва вътре в мен, дума подир дума, както в последните дни, докато бях погълнат от алхимичната проза на Капка Касабова. Омагьоса ме още от първата страница.

Еликсир е като разгръщащ се наяве сън, съграден от плът и дух едновременно, земен, но и космически, който ни отвежда в сгушени един в друг микрокосмоси: яйце, тяло, село, екосистема, долина, планина, планета, вселена. Усещаме, че потъваме, че в нас прорастват крехки коренчета и гъбен мицел, че вдишваме спори, фитонциди и издихания от други животи, докато в един момент се съединим с тях и станем едно цяло."
The Guardian

"Хипнотичен разказ за преобразявания и открития, прозрения и магии, докато местни гидове ни разхождат из реални и метафизични пейзажи. Дълбоко потапяне в едно кътче, останало сякаш недокоснато от времето."
Kirkus Review

"Великолепен наниз от разкази и лични свидетелства... Постепенно осъзнаваме, че река Места е живата крепост на проповядваните от авторката ценности, които са в състояние на непрестанна еволюция. Долината и всичко, което я заобикаля, са олицетворение на природното разнообразие - особено предвид факта, че Родопите са едно от най-запазените места в Европа. Възвисяваща и прекрасно написана книга."
Марк Кокър, The Spectator

"Капка Касабова прекосява планини в търсене на връзките между вътрешния и външния свят, между тялото и природата, болката и историята. Най-необикновеното нещо в нейната книга е, че авторката я разгръща като симфония, която разширява и задълбочава темите си, докато традиционната мъдрост и планинският начин на живот не ни погълнат изцяло. Съвсем като магическо заклинание."
Джейсън Гудуин, Country Life

"Деликатна проза, която съчетава емпатия с прозорливост."
The Economist

Книгата е част от поредицата Отвъд на издателство Жанет-45.

"Залезът озаряваше стената на Пирин. Въздухът беше неподвижен и прозрачен, толкова мек, че можеше да се пие като отвара. Един следобед обаче потъмня, пожълтя, планината се отдалечи, атмосферата се натъжи, сякаш без предупреждение ни бяха запратили в миналото.
– Пясък от Сахара - казаха съседите.
Случвало се понякога. Пустинните ветрове прекосяват Бяло море и стигат дотук. Облаци от мушици минаваха над зелената бездна, образуваха тъмни форми и после се разпадаха в други, а в мига, в който слънцето се плъзнеше зад Пирин, изчезваха.

Една вечер заваля слънчев дъжд - не го виждах, но го чувах как трополи по листата на бъза. Друга нощ спах на чардака. Гледах единствено небето. Луната беше наполовина пълна. И аз се чувствах някак наполовина. Ако не си свикнал да спиш на открито, усещането е особено, няма граница между сън и наяве. Сънувах, че отварям очи и виждам милиони звезди. Никога не бях виждала толкова много, освен една зимна нощ на остров Уист, на Хебридите. Лежах и се носих над Долината, смаяна от нищожните си познания за Космоса, за всичко.

Какво съм аз освен звезден прах? Не мога да проумея безброя им. Те ме зоват със звездните си гласове и аз ставам, подпирам се на дървения парапет, а бъзът погалва ръката ми за поздрав. После се будя от изстрел. Още е нощ. В открития Космос винаги е нощ."
Из книгата