"Значителна част - по различни оценки между 30 и 60% - от територията на България е заета от планински и полупланински терени, което придава на страната подчертано планински характер. Този факт е известен на специалистите, а и на много любители на географията, но рядко намира място в обществената дискусия, още по-малко в националните политики за регионално развитие. Настоящият труд си поставя задачата да оцени текущото състояние на икономиката и демографията в планинските райони на България и да проучи взаимовръзката между икономика и население в тях. За целта е проследено социално-икономическото развитие на българските планини през последния век и половина, а после са анализирани актуални географски, демографски и социално-икономически показатели за българските планински общини. Много от резултатите и изводите в този труд противоречат на масовия наратив: наложилият се възглед за планините като демографска пустиня е опроверган; твърдението, че безработицата е най-важният проблем в българските планини е оспорено; становището, че „спасителният път“ за планините минава през създаване на масови работни места или нова пътна инфраструктура също не издържа на проверка.
Една от характерните особености на този труд е неговата интердисциплинарност: той съчетава четири основни и още няколко спомагателни методи на анализ. Тази комплексност изразява стремежа да се осигури разностранна представа за разглежданата проблематика, но по неочакван начин тя съответства и на едно от важните заключения, до които изследването достигна: ключът към разбирането и успешното развитие на планините е многообразието. Загубата на разнообразие в икономическата структура, до която водят някои регионални инвестиционни решения, в дългосрочен план се отразява негативно на социалната тъкан в планинските райони, независимо че въпросните инвестиции носят текущи печалби и създават работни места. Тази нишка е проследена през целия текст, като на финала е синтезирано заключението: Планинските райони са сложна икономическа и социална среда, която оказва съпротива срещу механично външно въздействие.
Логическата последователност, около която се развива това изследване, е следната. В Първа глава са поставени основните аналитични проблеми, свързани с икономиката и населението на планинските райони и е представена методиката на изследването. Обоснован е принципът, че когато проучваме населението и икономиката на планинските райони, като проследяваме сложните взаимовръзки между икономическа структура и демография в среда на крехки екосистеми, не трябва само да броим работни места и да сравняваме произведена продукция, а да се интересуваме от цялостното, дългосрочно социално-икономическо развитие на регионите. Паралелно с това, от първостепенно значение е да се определи кои територии в България са планински, a след това - дефинираните като планински общини да се групират по начин, който улеснява статистическото им изследване.
Втора глава представя основни икономически сектори и отрасли, застъпени в планинските райони на България. В първия раздел е приложен исторически анализ, обособяващ три фази в демографското и социално-икономическо развитие на българските планини: прединдустриална, индустриална и постиндустриална, на места преминала в третична. В следващите раздели последователно са изложени основните показатели и проблеми на първичния сектор (земеделие, животновъдство и горско стопанство), добивната промишленост - която заема своеобразна междинна позиция между първичния и вторичния сектор, енергетиката, преработващата промишленост и туризма в планинските райони.
Преброяването на земеделските стопанства от 2020 г. позволява да се изчисли, че средният размер на планинското стопанство е около 3 пъти по-малък от този на равнинното, което предполага акцент върху култури с по-висока добавена стойност и по-малка механизация (и прави зависимостта между население и икономически резултати още по-силна). По показателя животински единици на 100 души българските планини изпреварват равнините: потвърждение за структурната роля на планинското животновъдство. Относно добивния сектор, посредством обобщаване на финансови данни на минни предприятия е установено, че към 2021 г. те официално работят с над 35% норма на печалба, което прави тяхното данъчно облагане въпрос от обществен интерес."
Из книгата