"11 юни 2019 г., Кеймбридж, Англия
– Искате ли още една бира, сър?
Русото момиче с коса, вързана на конска опашка, се усмихваше мило на Сам. Синьото поло под униформената престилка беше в тон с очите ѝ. Шведка или датчанка, най-вероятно втори курс, хуманитарна специалност. Хоби на Сам бе да анализира външните белези и да си прави изводи за хората, базирани на наблюденията си. Засега успеваемостта му бе около 60%, но Сам твърдо бе решил да продължава, докато достигне 80%, а защо не и 90%. Как щеше да използва този талант, още не бе решил; засега се забавляваше.
– Будвайзер, моля. И ако не е тайна, откъде сте?
– От Копенхаген, сър, трети курс английска литература в Кингс Колидж. А вие?
– Уча в Тринити, иначе съм от Германия.
– Ооо, Тринити! Приятно ми беше, но работата ме чака. - Момичето се завъртя и забърза към кухнята и след минута новата бира вече правеше компания на вече изпитите две.
Две от три не е зле. А дали е втори или трети курс, не е толкова от значение. Може би трябваше да ѝ взема номера. Сам се усмихна самодоволно на анализаторските си умения. От тринайсетгодишен Самюел знаеше, че е привлекателен за противоположния пол. Ръстът му от 189 cm, съчетан с руса коса и топли кафяви очи, действаше като магнит на момичетата. Лицето му бе по-скоро нежно, но също така наследило нордическите черти на прадедите му. За съжаление, тези природни дадености не се връзваха със стеснителния му характер. Младежът бе изкарал пубертета в четене на книги от всякакъв жанр, упорито учене и решаване на задачи по математика и физика. За първи път бе целунал момиче на бала в гимназията, но историята нямаше продължение - девойката бе заминала през ваканцията с родителите си в Гърция, а Сам го погълна подготовката за изпитите в Кеймбридж. Приемът му в университета, и то в най-стария и престижен колеж, бе заслужена награда за усилията му. И ето сега, само преди няколко дни, бе завършил бакалавър с отличие, пети по успех в специалността си. Наесен започваше магистърска програма, а после го чакаше дълга и успешна кариера. В мечтите си Сам се виждаше като световноизвестен геолог, съчетаващ вълнуващи романтични експедиции със сериозни доклади на големи научни конгреси. Красивата девойка, с която излизаше от четири месеца, допълваше бляскавото му бъдеще. Марта бе всичко, което може човек да си пожелае - сините ѝ очи караха сърцето му да подскача лудо. Когато рошеше косата му, когато нежно го целуваше...
От унеса го извади мъжки глас:
– Свободно ли е при вас? - Въпросът беше зададен от едър мъж на около шейсет години, с посребрена брада и мустаци и с костюм, очевидно шит по поръчка в дизайнерско студио. В лявата си ръка носеше банален на вид черен лондонски чадър. Шапка тип Борсалино допълваше изискания вид на господина. Сам погледна тишърта и избелелите си дънки, после хвърли поглед към празната зала на Принц Регент, любимото му заведение в близост до Даунинг Колидж.
– Заповядайте, седнете.
– Една бира, моля - поръча мъжът, усмихна се снизходително и попита: – Предполагам се чудите: защо избрах точно тази маса?
Ловец на глави, определено. Или изпълнителен директор на голяма миннодобивна компания. Може да е и ръководител на изследователски отдел. От голяма лаборатория в престижен университет. Знае кой съм, пети по успех в колежа, и вероятно иска да ме привлече.
– Предполагам, че търсите точно мен. И искате да ми предложите работа в голяма лаборатория в престижен институт.
Сините очи на мъжа проблеснаха лукаво:
– Браво, две от две! Търся вас и искам да се запознаем. Възможно е да ви предложа и работа.
– Отлично, целият съм слух.
– Вие сте Самюел Густав Майер, роден в Мюнхен на 15 март 1998 г., спортна натура - тренирали сте футбол в детската школа на Байерн и самбо при господин Прохоров от Калининград, после сте учили в МИС (Munich International School). Отличник в гимназията, участвали сте на няколко международни олимпиади по физика, върнали сте се със сребърен медал от Алмати, Казахстан. Бакалавърска степен от Тринити Колидж, специалност Геология, дипломната ви работа е на тема вулкани и очаквате предложения от големи лаборатории в престижни университети. А да, също така сте пилот любител."
Из книгата