Непогрешимостта - неизбежен възглед

Анализ на възгледа за непогрешимостта в нехристиянските учения.

През XVI век в живота на Църквата и на цяла християнска Европа настъпват дълбоки промени: започвайки с Мартин Лутер, една група от посветени на Христовото благовестие мъже извършват това, което днес е известно като Реформацията - революция в мисленето и практиката на Църквата и на цялото общество, вдъхновена от учението на ранната Църква и възстановяването му в Църквата. Реформацията наистина променя всички области от живота в европейското общество - икономика, политика, образование, наука и т.н., но тя прави това, като започва с промяна на богословието и възстановяване на истинското благовестие.

През XX век Бог извършва друга, макар и по-незабележима революция в Църквата, която в крайна сметка отново ще доведе до цялостна промяна в живота и практика на Църквата и обществото. Макар Реформацията да възстановява истинското учение на благовестието, реформаторите обръщат твърде малко внимание на следствията от благовестието за науките, и особено за философията. Тази празнота е запълнена от християнския философ Корнилиъс Ван Тил, който стъпва върху учението на Реформацията, за да положи основите на християнска апологетика и философия, които окончателно разрушават претенциите на всяка нехристиянска философия и религия.

Непогрешимостта - неизбежен възглед е част от цялостния фундаментален труд на Раусас Джон Ръшдуни Систематично богословие. В тази малка книга ще откриете, че обвиненията срещу християнството, че разчита на сляпа вяра и безкритично упование в непогрешими авторитети, се връщат като бумеранг върху обвинителите. Нехристияните, дори най-рационалните и критичните от тях, не по-малко от християните живеят на сляпа вяра и уповават на непогрешими авторитети. Когато човек отхвърли непогрешимостта на Словото на християнския Бог, той не отхвърля непогрешимостта сама по себе си, а само замества непогрешимото слово на Библията с непогрешимото слово на друг бог или на самия човек. Въпросът никога не е дали ще вярваме в непогрешимо слово, или не. Въпросът винаги е: Чие непогрешимо слово ще приеме човекът: Библията или човешкото слово, авторитета на Създателя или на създанието?