"Заслугата на дядо Тодор Бечев от село Тъжа
– Вземи, Михале, тази петолевка и да си жив и здрав, че хубава работа свършихме с тебе - рече дядо Тодор и несигурно поднесе с голямата си груба десница парите. Аз трепнах като ужилен. Твърде неприятни са ми подобни сцени, но се помъчих със спокоен глас да отговоря на дядото.
– Виж какво, дядо Тодоре, парите, които ти даде Институтът за музика, са една съвсем малка част от онова, което ти действително заслужаваш да получиш. Та ти си събрал не песни, а торба със злато! Шестдесет и осемте години, които лежаха на широките му плещи, не бяха се отразили на младежкото качество да се изчервява. Той неловко прибра парите и дружески раздруса подадената ми десница за сбогуване. Така протече последната ни среща с талантливия народен събирач на фолклорни материали дядо Тодор Бечев от село Тъжа. В продължение на няколко дни той предаде на института 506 народни песни. Шестте тетрадки с дебели корици, в които грижливо бяха написани с мастило текстовете, представляваха за дядото осъзната ценност. С подчертана недоверчивост той непрекъснато ги носеше със себе си, а когато се наложи да ги остави завинаги в института за съхранение, само подпечатаният официален документ му вдъхна вяра.
Аз не му се сърдех за това, разбирах, че немалко дни и часове бе посветил на трудната събираческа дейност. Години наред, търпеливо и настойчиво, той бе записвал песен по песен, бе разучил няколкостотин мелодии. Учудващо е, че неговият занаят е водопроводчик, „чешмеджия“, както сам се изразява, такъв, какъвто е бил и на баща му и на дядо му, а страстта му към събирателска дейност едва ли не му е станала втора професия. Основното образование, което добил навремето, често пъти се е оказвало пречка за широките му интереси. Тодор Георгиев Бечев се родил в 1896 г. в Голямо село, сега Тъжа (Казанлъшко). По своята многобройност старото българско семейство не правело изключение от останалите родове в селото. Бащата - Георги Бечев, не скривал радостта си от многолюдието вкъщи, а жена му Лала осем пъти люлка люляла. Народната песен била свидна гостенка на семейството. Малко били дните, когато майката не извисявала глас ту при радост, ту при мъка.
Нейна дружка и разтушница била песента. Попиташ ли стари хора в селото за баба Лала, не могат да не ти кажат думите:
– Ей, много пееше тази жена, пък и едни дълги ги знаеше, слушаш, слушаш, да ѝ се ненаслушаш…
Не всички от децата ѝ взели тази дарба. Дъщерите ѝ, Злата и Дона, позапомнили някои от песните, та като поостаряла майката, те радвали семейството с гласовитостта си. От четирите момчета най подавал ухо Тодор, най се заслушвал в думите на майка си. А как хубаво ги редяла тя, всичко вървяло гладко, сякаш другояче не могло и да бъде. Хубави песни знаели и вуйчо му Тодор и братовчед му Дечо. Много певци имало в голямата рода Бечеви. Кой от кой били по-гласовити и паметливи. В селото имало и други талантливи певици. Всички с уважение се отнасяли към баба Васила Гуглева и Мина Баева Василева. Никой не знаел техните песни - все едни такива старовремски. Баба Мина умряла в 1928 г. на 94-годишна възраст, но Тодор Бечев вече е бил успял не само да запомни по-голяма част от репертоара ѝ, но и да запише текстовете. У него се избистрила мисълта - умре ли певецът, умира и песента, а този материал трябва да се съхрани.
1924 г. е твърде ранен период за развитието на звукозаписвателната техника и още повече за такова място като село Тъжа. Редиците на старите певци с всяка година все повече оредявали. Тодор Бечев решил да записва текстовете, а мелодиите да заучава наизуст. Тази негова организирана, съзнателна дейност продължила в течение на четиридесет години. Дългата практика доразвила и без това добрата му музикална памет, топлото отношение към народната песен от детинство му помогнало да запомни огромно количество различни мелодии, които въпреки 68-годишната си възраст той удивително бързо възстановил. У него назряла идеята за библиографско отношение към събрания материал. Той отбелязвал от кой изпълнител е научил дадена мелодия и ако повторно чуел песента, от кого и кога. Природната интелигентност му подсказвала, че трябва да подреди песните по видове и при едно от многобройните преписвания той ги разпределил: На нива, На седянка, На великденско хоро, Сватбарски, Гергьовски и т.н.
Всеизвестно е, че народната песен отразява живота на хората. Тя най-обективно пресъздава историческата правда от класови позиции, в чиято искреност нямаме основание да се съмняваме. Народният творец по неповторим начин е описал зверствата на поробителя ни, борбата на хайдутството, героизма на изтъкнатите войводи, десетките обичаи… Песните, събрани от Тодор Бечев, напълно подкрепят изказаните мисли."
Из книгата
