За Тъжа

Туй, дето не се запише днес, утре се забравя.

"B тази книга документалното и художественото вървят редом, на места се отдалечават, на други се доближават, но усещането е за хармоничност, чрез която проследяваме предците ни в света им такъв, какъвто е бил и той не оставя у нас усещане за обикновен прочит, а за споделено изживяване. Няколко поколения българи спазват своите обичаи, грижат се за домовете и чедата си, обичат, трудят се, пеят, разказват приказки, страхуват се, смеят се, съхраняват се, бранят се, градят селото си. С чешми, дувари, пътища, бостани, кладенци, седенки, събори и традиции.

Тази книга не ни отдалечава от спомена за културата, историята и изкуството от миналото, а ни доближава до създателите на всеки фрагмент от живота им. И тъкмо то, времето, ни среща с наследството - писано в някогашното днес, което да съхраним и да запазим до още по-далечното утре."
Симеон Аспарухов, редактор

"Няколкото дни съвместна работа с дядо Тодор ме убедиха дълбоко, че това е една съдържателна личност, чието себеотрицание, трудолюбие и упоритост биха могли да бъдат един отличен пример за подражание. Ненапразно е изживял живота си и ако стотици го споменуват с добра дума заради златните му ръце като чешмеджия, то за нас той остава един талантлив фолклорен събирач, достоен продължител на делото на Васил Стоин. Това е заслугата на дядо Тодор Бечев от село Тъжа."
Михаил Букурещлиев Ст. музиковед, Институт по музика при БАН

Книгата е част от колекция Наследство.

"Заслугата на дядо Тодор Бечев от село Тъжа

– Вземи, Михале, тази петолевка и да си жив и здрав, че хубава работа свършихме с тебе - рече дядо Тодор и несигурно поднесе с голямата си груба десница парите. Аз трепнах като ужилен. Твърде неприятни са ми подобни сцени, но се помъчих със спокоен глас да отговоря на дядото.
– Виж какво, дядо Тодоре, парите, които ти даде Институтът за музика, са една съвсем малка част от онова, което ти действително заслужаваш да получиш. Та ти си събрал не песни, а торба със злато! Шестдесет и осемте години, които лежаха на широките му плещи, не бяха се отразили на младежкото качество да се изчервява. Той неловко прибра парите и дружески раздруса подадената ми десница за сбогуване. Така протече последната ни среща с талантливия народен събирач на фолклорни материали дядо Тодор Бечев от село Тъжа. В продължение на няколко дни той предаде на института 506 народни песни. Шестте тетрадки с дебели корици, в които грижливо бяха написани с мастило текстовете, представляваха за дядото осъзната ценност. С подчертана недоверчивост той непрекъснато ги носеше със себе си, а когато се наложи да ги остави завинаги в института за съхранение, само подпечатаният официален документ му вдъхна вяра.

Аз не му се сърдех за това, разбирах, че немалко дни и часове бе посветил на трудната събираческа дейност. Години наред, търпеливо и настойчиво, той бе записвал песен по песен, бе разучил няколкостотин мелодии. Учудващо е, че неговият занаят е водопроводчик, „чешмеджия“, както сам се изразява, такъв, какъвто е бил и на баща му и на дядо му, а страстта му към събирателска дейност едва ли не му е станала втора професия. Основното образование, което добил навремето, често пъти се е оказвало пречка за широките му интереси. Тодор Георгиев Бечев се родил в 1896 г. в Голямо село, сега Тъжа (Казанлъшко). По своята многобройност старото българско семейство не правело изключение от останалите родове в селото. Бащата - Георги Бечев, не скривал радостта си от многолюдието вкъщи, а жена му Лала осем пъти люлка люляла. Народната песен била свидна гостенка на семейството. Малко били дните, когато майката не извисявала глас ту при радост, ту при мъка.

Нейна дружка и разтушница била песента. Попиташ ли стари хора в селото за баба Лала, не могат да не ти кажат думите:
– Ей, много пееше тази жена, пък и едни дълги ги знаеше, слушаш, слушаш, да ѝ се ненаслушаш…
Не всички от децата ѝ взели тази дарба. Дъщерите ѝ, Злата и Дона, позапомнили някои от песните, та като поостаряла майката, те радвали семейството с гласовитостта си. От четирите момчета най подавал ухо Тодор, най се заслушвал в думите на майка си. А как хубаво ги редяла тя, всичко вървяло гладко, сякаш другояче не могло и да бъде. Хубави песни знаели и вуйчо му Тодор и братовчед му Дечо. Много певци имало в голямата рода Бечеви. Кой от кой били по-гласовити и паметливи. В селото имало и други талантливи певици. Всички с уважение се отнасяли към баба Васила Гуглева и Мина Баева Василева. Никой не знаел техните песни - все едни такива старовремски. Баба Мина умряла в 1928 г. на 94-годишна възраст, но Тодор Бечев вече е бил успял не само да запомни по-голяма част от репертоара ѝ, но и да запише текстовете. У него се избистрила мисълта - умре ли певецът, умира и песента, а този материал трябва да се съхрани.

1924 г. е твърде ранен период за развитието на звукозаписвателната техника и още повече за такова място като село Тъжа. Редиците на старите певци с всяка година все повече оредявали. Тодор Бечев решил да записва текстовете, а мелодиите да заучава наизуст. Тази негова организирана, съзнателна дейност продължила в течение на четиридесет години. Дългата практика доразвила и без това добрата му музикална памет, топлото отношение към народната песен от детинство му помогнало да запомни огромно количество различни мелодии, които въпреки 68-годишната си възраст той удивително бързо възстановил. У него назряла идеята за библиографско отношение към събрания материал. Той отбелязвал от кой изпълнител е научил дадена мелодия и ако повторно чуел песента, от кого и кога. Природната интелигентност му подсказвала, че трябва да подреди песните по видове и при едно от многобройните преписвания той ги разпределил: На нива, На седянка, На великденско хоро, Сватбарски, Гергьовски и т.н.

Всеизвестно е, че народната песен отразява живота на хората. Тя най-обективно пресъздава историческата правда от класови позиции, в чиято искреност нямаме основание да се съмняваме. Народният творец по неповторим начин е описал зверствата на поробителя ни, борбата на хайдутството, героизма на изтъкнатите войводи, десетките обичаи… Песните, събрани от Тодор Бечев, напълно подкрепят изказаните мисли."
Из книгата

Библиотека България
София, 1463
ул. Доспат 23 вх. 1
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg

Заслугата на дядо Тодор Бечев от село Тъжа
Предговор
Писано за Тъжа
история
Имена и легенди за местности
Носии и поминък
Празници и ритуали
Приказки
Народни песни от тъжа
Обредни песни
вярвания, суеверия
Пословици и поговорки
Ястия с треви
Приказка за безсмъртните дела на човека