"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя.Това е книга за войната, любовта и учителите. Войната вътре в човека и извън него. Войната като клада и въпрос, като изпитание и съдба, като последен шанс да поемем по пътя към доброто и Бога. Любовта във всичките ѝ човешки проявления - семейна, приятелска и романтична. Любов към родната земя и своите, любовта като път за израстване. Учител във всеки аспект и проявление на тази дума - буквален, духовен, житейски.
Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати.
След успеха на предишните два романа Живот в скалите и Пасиансът на архангелите Мария Лалева рискува. Тя провокира читателите си да открият лимитите на собствената си чувствителност и толерантност към другите."
Георги Тошев
Главният герой бяга от войната в търсене на дом и мир. По пътищата му на изгнаник го очакват драматични обрати и срещи със странни противоречиви хора, които преобръщат съдбата му, предизвикват го да преосмисли себе си и собствените си представи за свои и чужди, за добро и зло, за вяра и религия, за Бога и дявола у човека, за саможертва и мисия, за любов и раздяла. Пред очите му се разкрива непознат свят, а неочакваната му среща с любовта го провокира да надскочи предразсъдъците си, границите на кръвта, догмите и вярванията си. Младият мъж осъзнава, че войната винаги задава големи въпроси и те не могат да имат малки отговори. Това е книга за огъня, който човекът пали сам, за да изгори вчерашното си Аз - огън, пречистващ и нужен за израстването на душата. Книга за огнените човешки пътища, по които съдбата ни води, за да спаси красивото, извечното, сияйното у човешкото същество.
