Джейн Остин е авторка, която няма аналог в световната литература. Родена през далечната 1775 година, тя не престава да радва и удивлява читателите в целия свят и независимо от времето, в което живеят, нравите и особеностите на обществото, всички я приемат като своя съвременница. Джеймс Едуард Остин-Лий - племенник на писателката - се връща в спомените си към своята знаменита леля, воден от потребността да разкрие на нейните читатели обаятелната й личност. Той описва семейството, в което се е родила, епохата, която я е създала, нравите и заниманията на тогавашните млади хора. Включва откъси от писма на Джейн, написани с ... |
|
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
|
|
Сентенции, остроумия, бележки и спомени на един апокрифен преподавател. Главният герой на тази творба, всъщност мозайка от фрагменти, е измисленият поет и преподавател Хуан де Майрена, алтер его на Антонио Мачадо, който заедно с учениците си се отдава на размишления за обществото, изкуството, културата, литературата, фолклора, религията, вярата, философията, морала, историята, политиката - накратко, за човешкото и за божественото, както той сам казва, с елегантен жест изчерпвайки всички теми на занятията си по реторика и софистика. Подходът му е неподражаемо оригинален и често парадоксален. В разсъжденията му, примесени ... |
|
|
Настоящият сборник съдържа някои от най-забележителните мисли и афоризми на Марк Твен, изпълнени с ирония и сарказъм, които не са изгубили своята актуалност и в наши дни."Човекът е бил създаден е края на седмицата, когато Бог е бил уморен""Лъжата може да обиколи целия свят, докато истината си връзва обувките.""Няма по-тъжна гледка от млад песимист освен стар оптимист.""Умереното пиене на вода не може да навреди никому,""Да откажеш цигарите, е най-лесното нещо. Правил съм го хиляди пъти.""Когато си ядосан, брой до четири. Когато си много ядосан, псувай.""Не ... |
|
|
Надежда Радулова е родена през 1975 г. Завършва Българска и Английска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. През 2001 г. защитава степента магистър по философия към Централноевропейски университет, Будапеща и The Open University, Лондон. Академичните и интереси се свързват със сравнителното литературознание (Comparative literature) и пол/род/овите изследвания (Gender studies). Понастоящем е докторантка към Катедра по теория на литературата към СУ “Св. Климент Охридски”. От 2005 г. е редакторка в месечното списание за пол, език и култура „Алтера”. Първата и стихосбирка „Онемяло име” излиза през 1997 г. с конкурс на “ ... |
|
|
"Никита Станеску беше астрален поет и човек, живеещ в свой, особен свят. В аурата му имаше нещо неземно, което привличаше и удивляваше всеки, който поне веднъж се докоснеше до него. Домът му в Букурещ беше своеобразен клуб, отворен за поети, музиканти, художници и почитатели. Поет - философ с огромна култура, с изострена чувствителност, с по детски наивна и ранима душа и модерна мисъл и рефлексивен – това, бих казал, бяха полюсите на напрегнатото магнитно поле, в което се раждаха стиховете му. Образният му език изглежда непредсказуемо причудлив и на човек му трябва известно време, за да достигне до глъбините на ... |
|
|
Антологията включва най-изявените съвременни турски поети, представени от издателство "Жанет - 45". Книгата включва творби от авторите: Айтен Мутлу Гонджа Йозмен Гьокченур Ч. Дениз Дурукан Дидем Мадак Емел Иртем Зейнеб Кьойлю Кадир Айдемир Нурдуран Думан Онур Бехрамоглу Тозан Алкан Хайдар Ергюлен ... |
|
|
Както в "Бурята" ни се привижда лебедовата песен и изповедта на Шекспир, така и за Милтъновия "Самсон" - като че ли с още по-голямо основание - мислим като за прощално откровение. Разликата между двата автопортрета е в това, че докато Шекспир влага в Просперо нещо от себе си като поет-драматург, ваятел на сънища, Милтън се самопроектира в библейския герой като богоизбран борец за правдините на своя народ. Републиканецът Джон Милтън е победен от враговете роялисти, но в последните години на живота си, ослепял, обезправен и отхвърлен, той ще напише гениалните си поеми, в които ще възтържествува за ... |
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
