Алиса в страната на чудесата

"А сега е още по-страшно - каза си бедното дете, - понеже никога не съм била толкова мъничка, никога! И мога да кажа, че е ужасно, наистина ужасно! Докато изричаше тези думи, единият ѝ крак се подхлъзна и пляс! - Алиса потъна до брадичката в солена вода. В първия миг реши, че някак е паднала в морето. В такъв случай мога да се прибера с влака, каза си утешително. (Ходила бе на море един-единствен път и смяташе, че където и да идеш по английското крайбрежие, неизменно ще видиш кабинки за къпане във водата, дечица с дървени лопатки на пясъка, дълга редица вили под наем, а зад тях - задължително гара). Скоро обаче откри, че е паднала не къде да е, а в морето от сълзи, което бе изплакала, когато беше девет стъпки висока.

– Защо ми трябваше да плача толкова! - простена Алиса и заплува насам и натам, като се опитваше да се ориентира накъде е сушата. - Сега за наказание сигурно ще се удавя в собствените си сълзи. Това вече ще е наистина странно! Но днес тъй или иначе ми се случват само странни неща."
Из книгата