Някой ден е днес

Реализирайте творческите си мечти, като започнете още днес. Не отлагайте новия си живот.

Постоянно мечтаете за онова, което ще постигнете някой ден, но все не намирате подходящия момент, в който да започнете? Някой ден е днес ще ви покаже как чрез доказани, практични и прости начини да превърнете празните, изгубени минути от дните си в продуктивност, а мечтите - в реалност.

Матю Дикс представя няколко ефективни стратегии за действие, които ще ви помогнат да:

• се абстрахирате от негативните нагласи сред семейството, приятелите и учителите ви;
• елиминирате отнемащите време дейности и хора;
• бъдете готови да правите ужасни неща;
• намерите поддръжници навсякъде;
• култивирате оптимизъм в лицето на негативизма и препятствията.

Всяка стратегия е придружена от забавни и вдъхновяващи лични и професионални анекдоти и ясен план за действие. Някой ден е днес ви предоставя 22 идеи за креативно действие вместо вечно отлагане и разкрива всички необходими инструменти, за да започнете и да завършите това, което искате.

Матю Дикс е автор на международните бестселъри Memoirs of an Imaginary Friend, Something Missing, The perfect comeback of Caroline Jacobs, Unexpectedly, Milo; Twenty-one Truths About Love, The Other Mother и Storyworthy: Engage, Teach, Persuade, and Change your Life Through the Power of Storytelling. Романите му са преведени на повече от 25 езика. Автор е и на рок операта The Clowns и мюзикълите Caught in the Middle, Sticks & Stones и Summertime. Колумнист е в списанията Seasons и Slate. Когато не е прегърбен пред екрана на компютъра, Матю запълва дните си като учител в начално училище, разказвач на истории, маркетингов консултант, коуч по разказване на истории и говорене пред публика, блогър, сватбен диджей, пастор, подкастър и лорд на Сийланд. Той е бивш учител на годината в Уест Хартфорд и финалист за учител на годината в Кънектикът.

Матю е рекорден 53-кратен шампион на Moth StorySLAM и 7-кратен шампион на GrandSLAM, чиито истории са представяни в националния синдикален Moth Radio Hour и неговия седмичен подкаст. Матю е и съосновател и творчески ръководител на Speak Up, организация за разказване на истории, базирана в Хартфорд, която продуцира представления в цяла Нова Англия. Преподава разказване на истории и публично говорене на частни лица, корпорации, организации с нестопанска цел, университети и училищни райони в цял свят. Освен това той е създател и ководещ на Speak Up Storytelling, подкаст за откриване и разказване на най-добрите ви истории.

Матю е женен за своята приятелка и колежка учителка Елиша и има две деца - Клара и Чарли. Израства в малкото градче Блекстоун, Масачузетс, където се прочува с това, че умира два пъти, преди да навърши 18 години, и става първият ученик в гимназията си, който е отстранен от училище за подстрекаване към бунт.

"Започваме с надеждата. В Изкуплението Шоушенк Анди Дюфрейн казва: "Надеждата е хубаво нещо, може би най-доброто на света. А нищо добро не загива." Чудесна сентенция и може би дори е вярна, но мисля, че тази е още по-добра: "Никой никога не си е размърдал задника без малко надежда в сърцето." Тази е моя. И също е вярна.

Започваме с надежда, защото, ако четете тази книга с цел да промените живота си, да направите нещо голямо, да се справяте по-добре, да бъдете нещо повече, трябва да имате малко надежда в сърцето си, че тя ще проработи. Искам да повярвате, че този път ще бъде различно. Или за пореден път различно. Искам да повярвате, че това е книгата, която сте чакали през целия си живот. Искам да повярвате, че днес е първият ден от остатъка от живота ви. Знам, че е клиширано, но това наистина е добър начин да погледнем на живота. Можете ли да го направите? Можете ли да изпълните сърцето си с малко надежда? Надявам се да е така. През живота си съм преживял много ужасни неща. Насилие и травма. Бездомност и затвор. Процес за престъпление, което не съм извършил. Изоставяне от баща. Генетично заболяване, което отне живота на майка ми, а един ден може да отнеме и моя. Опитът на малка, анонимна група колеги да ме опозорят публично и да унищожат кариерата и репутацията ми. Съвсем наскоро - напускането на Том Брейди от New England Patriots1.

От всички трудности в живота ми обаче нищо не може да се сравни с липсата на надежда. Отнемането на възможността за бъдеще. Унищожаването на мечтите ми. Спомням си всеки от тези моменти с ужасяваща яснота. Как лежа на мазните плочки в ресторант на McDonald's с опрян до главата пистолет, който може да гръмне всеки момент, осъзнавайки, че животът ми може да приключи, а няма какво да направя. Как съм без дом, живея в колата си и вярвам от дъното на душата си, че никога повече няма да имам истински покрив над главата. Как седя в затворническа килия, арестуван за престъпление, което не съм извършил, и имам чувството, че целият свят се е обърнал срещу мен.

Това бяха моменти на крайна безнадеждност. Моменти от живота ми, в които светлината на възможностите е угаснала. Най-лошите ми мигове. Но за първи път изпитах истинска безнадеждност, когато бях тийнейджър и прекарах последната година в гимназията, знаейки, че след завършването си ще да бъда изгонен от дома на своето детство и ще бъда принуден да се справям сам. Докато моите приятели и съученици правеха планове за колежа и отброяваха оставащите дни до края на учебната година на дъската в химическата лаборатория на г-н Фюри, аз се тревожех къде ще живея и как ще се прехранвам. Всяко следващо намаляващо число ме доближаваше до отчаянието."
Из книгата