Дишай

Съставител: Лидия Денкова. От Доброволното робство до Неподчинението и Свободата.

За Историята на идеите, още повече за най-ценните сред тях, вековете имат толкова значение, колкото за диамантите: епохите и личностите могат само да ги обработват, да увеличават или приглушават блясъка им, без да се променя тяхната удивителна трайност. Такава е идеята за Свободата - притегателна, кристално ясна и същевременно исторически неизбежно проблематизирана. Това предсказват включените в сборника текстове от трима автори на разстояние повече от четири века - Етиен дьо ла Боеси, Ерих Фром, Пол Валери.

Дори свободата да е органично дадена като усещане, като способност за вдишване, казва Валерѝ, идеята разперва вътрешните криле на освободеното същество, стига то само да не се спъва в задушливия комфорт на доброволното робство, защото то според Фром може да причини края на човешката история. Ще рече: свободата предполага сложен и противоречив процес на осмисляне и придобиване. Има собствен път, осеян с бариерите на въпроса, поставен още от Ла Боеси: Дали животът в робство е щастлив живот? И живот ли е изобщо? Представените тук философи са категорични в едно - ако първата крачка в преодоляването на доброволното робство е неподчинението, то всяка следваща крачка по пътищата където вече няма никакви бариери или забрани, е ценна по силата на желанието за достоен живот и прогрес, отмерен от степента на съхранената и разширена свобода.

Ерих Фром е германски философ, психоаналитик, психолог и социолог, един от най-открояващите се и значими мислители на XX век. Той е сред основателите на неофройдизма и името му се свързва с известната Франкфуртска школа на критичните мислители. Оповавайки се върху идеите на психоанализата, екзистенциализма и марксизма Фром се стреми да разреши основните противоречия на човешкото съществуване. Трудовете му са посветени основно на философски, етични, социално-психологически въпроси, свързани с човешката природа, мястото на индивида в света и смисъла на съществуването му. В действителност това са т. нар. вечни въпроси (екзистенциални), около които се въртят всички психологически изследвания и разработки. Философът разработва психотерапевтичния метод, наречен хуманистична психоанализа, който има за цел да хармонизира отношенията между човека, природата и обществото. Сред най-популярните му трудове са книгите - Бягство от свободата, Психоанализа и религия, Революция на надеждата и други.

Ерих Селигман Фром е роден на 23 март 1900 година във Франкфурт на Майн, Германия в семейството на ортодоксални евреи. Баща му е търговец на вино, а майка му произхожда от род на равини. Ерих е единствено дете в семейството. Самият Фром описва детството си като два живота в два свята: света на вярата и света на търговията. Изучава социология и психология, получава докторска степен по философия от Университета в Хайделберг през 1922 година. Сред неговите преподаватели са такива известни професори като Алфред Вебер, Карл Ясперс и Хайнрих Рикет. Фром учи и в Мюнхенския университет и Берлинския психоаналитичен иститут. След като нацистите идват на власт, на Фром му се налага да напусне Германия, заради еврейските си корени. Така през 1934 година той заминава за САЩ, където започва да се занимава с преподавателска дейност в редица университети, сред които Колумбийският, Йейлският и Мичиганският, както и в института по психиатрия, психология и психоанализа Уилиям Алансън Уайт (като самият Фром се явява и съосновател на института). Основната сфера, в която се въртят интересите му е прилагането на психоаналитичната теория към проблемите на културата и обществото.

Несъгласявайки се с фройдитската теория Фром твърди, че човекът е продукт на културата. Ползвайки резултатите от своите изследвания относно същността на човешката природа, той написва първата си книга Бягство от свободата (1941 г.), която му носи световна известност. В труда си философът изследва сложната ситуация, в която се оказва човека на западната култура, където стремежът към индивидуалност в крайна сметка довежда до самота, усещане за непълноценност и съмнения, относно смисъла на съществуването. Тази теза Фром развива и в други негови произведения, като Изкуството да обичаш, Човекът за самия себе си, Анатомия на човешката деструктивност и други. За философа същественото в човека е неговата способност да действа свободно и да разбира любовта като обективно единство. Човекът за самия себе си е втората книга на Фром, която е публикувана през 1947 година и се явява продължение на труда му - Бягство от свободата. Книгата му Да имаш или да бъдеш може да се разглежда като един вид отговор на есето на френския философ В. Марсел - Да бъдеш или да имаш. Една от централните теми в трудовете на Фром е религията и неговата интерпретация на Талмуда, който той започва да изучава още от 13-годишна възраст. Тези теми намират отражение в произведенията му Догмата за Христос, Ще бъдете като боговете, Психоанализа и религия и др. Философът в качеството си на изследовател и критик на идеите на Фройд написва книгата Мисията на Зигмунд Фройд. В нея той насочва читателите към основния проблем: възможно ли е да се живее смислено, пълноценно, със страст към истината, ако човек не вярва, че има мисия в живота, ако не я търси. Социалната и политическа философия на Фром е широко застъпена в труда му Душевно здравото общество (1995 г.), който ратува за хуманистичния и демократичен социализъм.

Ерих Фром умира на 18 март 1980 година в Муралто, Швейцария. Той е един от малкото психолози, чийто идеи се ползват с такава голяма популярност по цял свят, като още приживе най-известните му произведения са преиздавани десетки пъти. Трудовете на Фром са забележителни със своите социални и политически коментари, както и със своите философски и психологически опори, които поставят множество въпроси за размисъл, актуалността на които остава непреходна и до днес.