Петият том от годишното издание "Антропологични изследвания" на департамента по антропология при НБУ поднася поредния сборник статии, посветени на различни теми и подходи в антропологията, отразяващи намеренията на екипа, подготвящ поредицата. И този том представя основните цели на изданието: публикуване на материали, свързани с водещи идеи в антропологията, резултати от изследователски проекти, както и представянето на млади изследователи. Като цяло подборът на материалите подпомагат преподаването по антропология и развитието на дисциплината у нас.
Рубриката, свързана с издаване на материали на чуждестранни автори, гостували на департамента по антропология, отразява съвместната работа на български и чуждестранни изследователи, основа за бъдещи общи изследователски проекти (Франсоа Лаплантин)
Полето на историческата антропология се представя с няколко ракурса, които проблематизират разнообразни направления. Те изследват историята и смисъла на определени форми на социалност, значими за промяната в културата (Райна Гаврилова), разглеждат актуални проблеми на наследството и неговите паметници (Николай Вуков), анализират понятия и промяната на тяхното съдържание във времето на социализма (Искра Велинова).
Сборникът продължава да предлага теми, свързани с конструирането на образите на Европа, факт, който показва траен интерес на департамента към проблематиката. Акцентът в тези разработки продължава да бъде върху процесите на конструирането на тези образи - тема, която е значима в контекста на проблематизирането на множеството от европейски идентичности.
Основна тема на сборника "Антропологични изследвания" са методите на изследване, поради което съставителският екип насърчава най-разнообразни методологически стратегии, които са свързани с различни изследователски практики. Семейното конструиране на "проблемното" юношество е тема, която поднася значими изводи в социално-психологически план.
Една от постоянните рубрики в сборника се запазва и в това издание. Тя засяга различни етнографски ракурси, които разкриват аспекти на българската идентичност в различни страни извън България и разглеждат съществени елементи на интеркултурния диалог.