Усилието да узнаваш

В произведенията си Саръилиев изследва въпросите за живота и съзнанието, за паметта, както и общовалидните философски въпроси: за природата, за мисълта, за желанието и свободната воля, за отношението между душата и тялото, между науката и религията, за детерминизма и индетерминизма в природата и т.н. През 1947 г. Саръилиев публикува книгата си “Сократ”, в която представя школата на основателя на моралната наука и всички въпроси, които се явяват около личността и дейността на този мислител.
Тази книга е първата част от трилогията Сократ – Платон – Аристотел.
Саръилиев е мислител с либерални концепции. Възприемайки възгледа, че философията е търсене на истината, той добавя, че става въпрос за едно свободно търсене и поддържа идеята, че философията, както в Древна Гърция, се развива само там, където има свобода на мисленето. Завършвайки книгата си за Сократ, той казва: “В държавата гражданинът се подчинява на държавните закони. Ако тя поиска живота му, той трябва да и го даде. Но има неща, които държавата не може да иска. В живота на човека има пространства, където властта на държавата няма право да на намеса. Индивидът има права, от които никоя човешка власт няма право да иска или да го застави, да се откаже...”
Пишейки тези редове за самия себе си в своята статия “Философията в България” за чуждо научно издание проф. Иван В. Саръилиев едва ли е подозирал, че му предстои в продължение на дълги години да философства самотно само в дневниците си , да подрежда и систематизира своя архив, част от който е представена в тази книга.