"Топли или студени, важното е да ги има светлите нишки, когато те погълне тъмното, за да те поведат по пътя.
Някога иконите наричали куни. Когато застанеш пред избраната, тя те поглежда хрисимо... После виждаш колко е строг и питащ погледа ѝ, търси те сякаш, за да те предупреди? За стореното и за молитвата. Затрепти ли ореолът ѝ, значи си получил благословията! Тръгвай и слушай сърцето си!
Кунка носи името и силата на божествените изображения, които търсим с благодарност и надежда. Когато бях дете рисувах принцеси, след като я срещнах, сигурна съм, рисувала съм нея! После търсих различното превъплъщение на нежността и доброто, когато за първи път дойде при нас, разпознах ги! Увереността, спокойствието, обичта ѝ те обгръщат като топлия шал, който ми подари. Непрекъснато пътува в невидимия свят. Допуснали са я! За да помага, заради нас е!
Ангелите имат свои ангели, видя една малка чародейка Ясмина! Кунчето е сред тях, а ще ми се и ние да си посветим заедно с нея!
Чрез поезията си ще ни поведе, за да потърсим себе си някъде там, между реалното и нереалното. Ще ни поведе по единствения, избран от Кунка път, този към доброто, който следва през целия си живот!
Меся и наричам: Нека тази стихосбирка, дарена от милата ми приятелка, за каузата За да се роди едно българско дете!, да трогва и вдъхновява хората, за да пребъде Родината ни! Хлябът порасна до небето..."
Златка Тихолова - краевед