Може би най-известния роман на нобеловия лауреат Хайнрих Бьол разказва историята на един клоун като същевременно прави задълбочен анализ на следвоенното общество в Германия - страна, която още се възстановява от катаклизмите на Втората световна война и се бори с насадената омраза.
Лишен от средства, пътуващ от един мизерен хотел в друг, отритнат от богатото си семейство, като че останал сам на света, клоунът на Бьол се превръща в една от най-ярките фигури в европейската литература. В унисон с традицията на дворцовите шутове клоунът на Бьол казва горчивите истини за света и без страх разобличава лъжите на обществото около себе си.
"– Католиците ме нервират - отвърнах, – защото са непочтени.
– А протестантите? - запита той смеейки се.
– Те направо ме отвращават с тяхното бръщолевене за съвест.
– А атеистите? - той продължаваше да се смее.
– Те са ми скучни, защото непрестанно говорят за Бог.
– А вие какъв сте всъщност?
– Аз съм клоун - отвърнах."
Из книгата
