"Има дати в националният ни военно-исторически календар, на които целият български народ прекланя глава в знак на признателност към делото на най-великите свои синове - просветители, революционери, пълководци, герои. Но цялостната история на един народ се пише от делата на самия народ. И в това отношение нашият български народ има в своята история епопеи, които обръщат хода на историята, от които се ражда ново начало. Измерваме ги с колективния героизъм, наричаме ги чутовен подвиг. Именно като такива те влизат в страниците на историята ни, за да държат будна съвестта ни, съвестта на цял един народ, за да бъдат пример и упование, да бъдат урок, оставен от дедите ни, за да пребъде през вековете името на държавата и на народа ни, при това не само да пребъде, но и да се носи с достойнство пред останалите народи.
Знанията за историята ни дават основание за това самочувствие на горд народ, те ни задължават да пазим националното си достойнство, а това означава, да се държим като равни с равни в общото семейство на Балканите, в Европа и света. И ако сме несъизмерими по мащаби с някои от тях, то по дух и принос към световната цивилизация винаги можем да се наредим всред първите, които светът нарича велики. Историята наистина учи, но освен урок, тя трябва и е този величествен стожер, естествения коректив в поведението на предводителите на народа и държавата. Най-точният урок е, че историята ни не се е писала с дати от споразумения, а с кръв и достойнство. Това не противоречи на мисленето и философията на модерния XX и още по-модерния XXI век. Тази сурова наша история, изпълнена с героизъм, подвизи, достойнство и слава е очертала в съзнанието на народа ни пътя, който трябва да следваме. Показала е точното ни място - с кого да се родеем, на кого да разчитаме, на кого да бъдем верни. Верни на себе си, това означава верни на заветите на дедите ни, защото в тези завети е мъдростта на поколенията, извървели пътя ни от VII до XXI век."
Ася Бороджиева
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
