"В наши дни се наблюдава разцвет на т.нар. алтернативна наука. Информационното пространство е запълнено с неофити, които се наемат да решават сложни научни проблеми. Версиите, които те предлагат, често имат аромата на неочакваност и свежест, затова предизвикват интерес сред широката публика. Професионалистите, които са възпитани в духа на по-предпазливи и премерени изказвания, трудно конкурират на това поприще. Техните разсъждения изглеждат безлични и лишени от увлекателност за широката публика и борбата за читателския интерес сякаш е безнадеждно загубена. С демократизацията на печата науката става част от масовата култура. Наред с дилетантите, които създават алтернативна наука, на това направление не са чужди и хора с научни степени и звания. Титлите пред имената им придават авторитетност на техните мнения. Специално когато стане дума за българска история или идентичност, броят на хората, които се чувстват компетентни по въпроса, става доста голям. Историята, етнографията, антропологията и лингвистиката - науките, които могат да осветлят проблемите на националната идентичност - често трябва да отговарят на сложни, понякога заплетени въпроси. Например фактът, че говориш даден език, не е нито достатъчно, нито дори необходимо условие, за да го изследваш научно или да се изказваш аргументирано и убедително за него. Въпреки това лансирането на парадоксални тези, неподкрепени с убедителна научна аргументация, сега е популярно, дори модерно занимание за много учени, които не са специалисти в дадената област. Повечето езикови материали в тази книга са написани въз основа на изследвания, направени от авторитетни лингвисти. Редица от статиите са публикувани в специализирани издания и са рецензирани от специалисти, квалифицирани в съответната област.
Кой език е най-стар?
Фараонът Псаметих се разпоредил да вземат първите две новородени деца и да ги дадат на един козар, като заръчал никой да не проговаря дума пред тях. Един ден - към края на втората година, откакто взел да ги гледа - козарят отворил вратата да си влезе у дома, а двете дечица притичали с протегнати към него ръчички и казали бекос - хляб на фригийски. Така египтяните признали, че фригийците са по-древен народ от тях. Това е легенда, записана от Херодот. Всъщност има разлика в това дали един език съществува отдавна и дали се казва по един и същи начин дълго време. Ние осъзнаваме като древни такива езици, които преди много години са носели същото име, както сега. Този факт въздейства психологически и ние си казваме да-а, езикът е древен. Например персийският: думата парса (названието на персийския език) се среща още през VI в. пр.н.е. и оттогава не си е променял името. За основоположници на италианския език се смятат Данте, Петрарка и Бокачо, които творят на родния си флорентински говор. Той придобива официален статус едва след обединението на Италия, но до Втората световна война мнозинството италианци не го владеят, а говорят на родните си диалекти. Млад ли е италианският език? Ако говорим за книжовен език, вероятно да. Но флорентинските поети били убедени, че пишат на латински, само че в народната му форма - volgare. Разговорният латински в Тоскана плавно преминал в италиански. Никой език не възниква внезапно от нищото. Нови форми изместват стари, промените стават постепенно и в кой точно момент старият език се превръща в нов е трудно да се каже. В този смисъл всички езици са еднакво древни, защото корените им се губят в мрака на историята.
Езикът е стар като самия човек. Съвременната ни история е малка част от историята на човечеството. Ако си представим, че човечеството досега е имало 10 часа живот, нашата ера трае по-малко от минута. Освен това езиците могат да сменят собствениците си. Да вземем Прусия - въплъщението на немския дух. Обаче прусите, които най-напред обитават тази страна, изобщо не са германци. Те са балтийско племе, сродно на литовците. Сега има пруски говори на немския език, защото древните пруси постепенно минават на немски. Същото може да се каже за френски, български или руски - народи от германската, огурската и скандинавската група дават името си на романски и славянски езици. Според Библията хората решават да построят във Вавилон кула, висока до небето, за да си създадат име. Строителството на кулата прекратява Бог, който разбърква езиците и хората престават да се разбират. Те не могат да достроят кулата и се разпръскват по цялата земя. Така историята за Вавилонската кула обяснява появата на различните езици след Потопа. Библейската история звучи като приказка. Но в наши дни знанието за праисторията е толкова напреднало, че идеята за общ източник на всички езици не изглежда толкова невероятна. Теорията, че всички (или почти всички) езици произлизат от общ източник, ще разгледаме в главата В търсене на етимона.
Родна реч, омайна, сладка
Често се раздават призиви за чистота на езика ни. Предлага се да заменяме чуждиците с домашни думи: обществен вместо социален, стопанство вместо икономика, вместо типове и модели да се казва видове и образци. Не знам как реално езикът печели от това. Интернационализми има във всички европейски езици и никой от тях не е загубил националния си характер от този факт. Проблемът е далеч по-съществен и опира до това как се използват думите: Към момента не сме в сериозно отклонение, в сериозна непропорционална диспропорция спрямо тази ситуация на извънредното положение. Дори да се замени диспропорция на несъразмерност, ситуацията на положението няма да се промени. Защото, казано с български думи, това значи към момента не сме в сериозна несъразмерна липса на съразмерност (?!). Хората, които са направили неочакван социален скок, много обичат да говорят засукано. Те образуват изречения, дълги поредици от думи, няма значение дали думите са смислени, главното е речта им да звучи важно. Още по-добре, ако думите са чужди и бият на терминология: Никак правно прецизно не е синтактичното тълкуване на морфемите.
В пресконференции, брифинги, преки включвания постоянно ставаме свидетели на реч, която трудно може да се нарече отражение на мисълта. От трибуната на Народното ни събрание звучи призив да подкрепим с едноминутно мълчание жертвите на комунизма и жертвите на Възродителния процес. Не е ясно на каква точно подкрепа могат да разчитат жертвите. Подкрепа им е била нужна, докато са били живи, но уви и ах! Мечо Пух има любимо занимание: В понеделник, когато е топло, / аз си мисля това-онова / и най-често в главата ми чопли: / това Онова ли е и онова - Това. Подобно на приказния герой, виден наш политик обяснява: Нали разбирате, че това, което не е, това не е същото. В това всичко, което се случва, тези работи са, които са важни и не са това, което се твърди. Трябва да ви кажа, че в тази посока тези неща, които се казват, съвсем не са като тези, които съм казал. Така че мога да ви кажа, че това е същото, което съм казвал и досега... Такива шедьоври на изящната словесност ни бомбардират ежедневно от телевизия, радио и вестници. Ние предпочитаме обаче да забелязваме меринджей и шамар с крак в гръбначния кош."
Из книгата
