Австрия. Федерален конституционен закон

Федералният конституционен закон от 1920 година, в неговата редакция от 1929 година, съставлява ядрото на австрийското конституционно право.

Съвременният конституционен закон е структуриран в десет глави:

• общи разпоредби. Европейски съюз (чл. 1 - чл. 23к);
• федерално законодателство (чл. 24 - чл. 59б);
• изпълнителна власт на федерацията (чл. 60 - чл. 94);
• законодателство и изпълнителна власт на провинциите (чл. 95 - чл. 112);
• изпълнителна власт в сферата на училищното образование и възпитанието (чл. 113); самоуправление (чл. 115 - чл. 120в);
• контрол на счетоводната и финансовата дейност (чл. 121 - чл. 128);
• гаранции за спазване на конституцията и законност на управлението (чл. 129 - чл. 148);
• служба на омбудсмана (чл. 148а - чл. 148й);
• заключителни разпоредби (чл. 149 - чл. 152).

Конституцията учредява една федерална република с оглед териториалната организация на държавата, а конституционната система може да се определи като ограничен парламентаризъм, т.е. рационализиран парламентаризъм, независимо от отделни елементи, присъщи за президентската система, което се дължи най-вече на поправката от 1929 година.

Проф. д.н. Георги Близнашки
Австрийската конституция от 10 ноември 1920 година
Федерален конституционен закон