Само малко кислородРазгъни ме само, за да дишам.
Смачкала съм се прилежно.
Там, по небето, истини пишат
птиците и няма полети грешни.
От маскираните ни нежности
плаче му се на Всевишния.
Изглади ме само, но без пара.
Сгънала съм се небрежно.
Тук, на земята, хората вярваме,
че времето е наше, че има надежда.
Ангелите се смеят как е можело
театър жив да стане от врява.
Прегърни ме само и ще потъна.
Мога сигурно вече да плувам.
Долу, на дъното, сред тиня и кал,
ще чистя, нищо че се страхувам.
Моля те само - не се преструвай!
Дишаме... Душите ще ни бъдат сал.
Екология след потопаВ мътната река от отчаяние
пръстта си ровя и подритвам.
Тук-там объл камък си намирам -
за момент да стъпя на земята.
Отсреща е подремнала
на сянка безсрамно самотата.
Провиквам се да я събудя.
Поне да хвърли два-три клона,
че с тях водата да изчистя
от възли избелели и торбички,
от всички мисли на конци.
Но казвам си: Спокойно!
Това е само сън, нали?.
Еврика!Душа прескача камък с вяра,
а след това прескача... звяра.
Дима Кисьова