Крилати многоточия. Поезия

"Книга - сърце. Момичешко сърце - влюбено и разочаровано, окрилено и... много близко до огъня. Но... в крайна сметка - феникс! Уютно, красиво и честно е в стихосбирката на Дима Кисьова. Без досадни словесни еквилибристики - в опит да е по-малко уязвима. Напротив - съвсем уязвима е в поезията си Дима. И това е безкомпромисен път към читателското сърце. След последната страница остава едно усещане за синьо, със сигурност е спомен за небе."
Камелия Кондова

"Знаете ли, че многоточията летят? Това е така, защото същината на говоренето е в мълчанията между думите.
Животът ни е поредица от гмуркания и изплувания. Сърцата ни бият в установен ритъм, но се сещаме за тях само когато излязат от него. Аритмията, предизвикана от търсения, от влюбвания, от уж неразрешими задачи - това е, което ни държи живи. И което ни дава тласък да полетим, да порастем, да се намерим. За всичко това се замисляме, когато се потопим в стиховете на Дима Кисьова. И се припознаем в птица. Защото това е ролята на поезията - да ни гмурне в онова Аз, което често недовиждаме."
Илияна Делева

Книгата е част от поредицата Лястовици на издателство Библиотека България.

Само малко кислород

Разгъни ме само, за да дишам.
Смачкала съм се прилежно.
Там, по небето, истини пишат
птиците и няма полети грешни.
От маскираните ни нежности
плаче му се на Всевишния.

Изглади ме само, но без пара.
Сгънала съм се небрежно.
Тук, на земята, хората вярваме,
че времето е наше, че има надежда.
Ангелите се смеят как е можело
театър жив да стане от врява.

Прегърни ме само и ще потъна.
Мога сигурно вече да плувам.
Долу, на дъното, сред тиня и кал,
ще чистя, нищо че се страхувам.

Моля те само - не се преструвай!
Дишаме... Душите ще ни бъдат сал.

Екология след потопа

В мътната река от отчаяние
пръстта си ровя и подритвам.
Тук-там объл камък си намирам -
за момент да стъпя на земята.
Отсреща е подремнала
на сянка безсрамно самотата.
Провиквам се да я събудя.
Поне да хвърли два-три клона,
че с тях водата да изчистя
от възли избелели и торбички,
от всички мисли на конци.

Но казвам си: Спокойно!
Това е само сън, нали?.

Еврика!

Душа прескача камък с вяра,
а след това прескача... звяра.
Дима Кисьова

Библиотека България
София 1463, ул. Доспат 23 вх. 1
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg