"Предговор
Когато през 1975 година
д-р Реймънд Мууди публикува своята променила света книга Живот след живота, човечеството получи невероятен дар. Като професор по философия, запленен от древните елини, той се вдъхновява от брилянтни умове като Платон, който е записвал разкази на хора за отвъдното.
Тя представлява поредица от забележителни истории на повече от сто пациенти, споделили своите преживявания на границата със смъртта, въз основа на които професор Мууди публикува своите проучвания и разкрива интригуващия поглед на нашето съвремие върху един отвъден свят, за който говорят още древните гръцки философи. И все пак той си дава сметка, че по своята същност това са субективни истории на умиращи хора и че в крайна сметка рационалният свят ще се нуждае от солиден обем от измерими, обективни доказателства.
Въпреки че през следващите десетилетия той пише няколко книги, пряко свързани с въпросите за живота след смъртта, книгата, която държите в ръцете си, е първото му директно усилие да обедини многобройните припокриващи се поредици от доказателства в обективна подкрепа на истинността на отвъдното.
Милиони хора по целия свят са наясно с приноса на д-р Мууди като основоположник в тази област, тъй като през 1975 година той налага термина преживявания на границата със смъртта (ПГС), но значително по-малко хора знаят за забележителната му книга Проблясъци от вечността (Glimpses of Eternity), публикувана през 2010 година. Тя е изцяло посветена на споделени преживявания, близки до смъртта, които се характеризират с много от същите изключителни елементи на ПГС, но се случват на нормални, здрави свидетели, намиращи се както край леглото, така и далеч от умиращия.
В настоящата книга той разширява значително понятието за споделено преживяване, близко до смъртта, като разглежда подробно безбройните обективни доказателства на твърденията за живо съзнание отвъд ограниченията на мозъка и тялото и потвърждава разбиранията ни за душата и за възможността за любящи взаимоотношения отвъд смъртта на физическото тяло.
Това разширяване включва в себе си нови главни теми в изследването на живота след смъртта, като например съвременно документиране на преживяванията извън тялото и прекогнитивни преживявания, включително духовни събития (някои от които дълбоко лични за д-р Мууди и неговото семейство и приятели). Освен това той обсъжда терминалната (или парадоксална) яснота, очевидното кратко връщане към живота с пълни когнитивни, емоционални и комуникативни умения на хора, за които се е смятало, че имат необратими мозъчни увреждания, възпрепятстващи такава яснота, като тези случаи не са рядкост.
Той обсъжда специфични случаи на трансформиращата сила на светлината и на необяснимо изцеление и нови способности, придобити в следствие на ПГС. Особено вълнуващи са споделените от него подробности, свързани с ползата от психомантеума, древногръцки метод на взиране в огледално гладка повърхност, който той намира за забележително резултатен в опитите си да установи връзка с починали близки.
Като цяло, тази книга предоставя богата колекция от истории и изчерпателен анализ, с които д-р Мууди може да обобщи своята работа и кариера в пълна подкрепа и изпълнение на обещанието, дадено в книгата му от 1975 г. Живот след живота. Тази книга действително предоставя солидни доказателства за съществуването на живот след живота! Приятно четене!
Ибън Алекзандър, неврохирург от Харвард и автор на Доказателства за рая, Карта на рая и Да живееш в осъзната вселена."
Из книгата
