От Лайпцигския процес в сибирските лагери. Спомени

"От Лайпцигския процес в сибирските лагери" на Благой Попов е впечатляващ и понякога потресаващ разказ за несправедливите обвинения в процеса след пожара на Райхстага през 1933 г., оправдаването и последвалото безпричинно и неочаквано заточване в сибирските трудови лагери - от тези, на които Попов служи вярно цял живот. Това е историята на един идеалист, който попада във водовъртежа на сталинските чистки, предаден от неговите съмишленици и съпартийци, загрижени единствено за собственото си оцеляване.

"На 23 март 1954 г., след 30 години емиграция, нелегално завръщане в България, след арести и бягство от ръцете на българската полиция, след процеса по пожара на Райхстага, след 16 и повече години затвор в съветските лагери и на заточение, най-сетне се завърнах в милата си родина България, в София. На гарата ме посрещаха, по тяхно желание, само моите най-близки роднини: братята с жените и децата си, двамата ми чичовци и старата ми майка. Тя ме гледа дълго време, гледа, па каза:
– Па да не ме лъжете! Това ли е синът ми?

За последен път я бях видял през 1924 г., бях млад, с черни коси, черноок момък, а сега се връщах целият побелял, като със сняг посипан..."
Из книгата

Благой Попов - Подсъдимият от Лайпциг и лагерникът от Сибир
Спомени

• 1937 г. - арест
• 1939 г. - присъда

Следствие и присъда

• 1938 г. - следствието се затяга
• На подсъдимата скамейка пред Върховния съд

Послеслов
Георги Димитров и сънародниците му в сталинските чистки