Дневникът на Сатаната

Дневникът на Сатаната (1919 г.) е последното произведение на Леонид Андреев, публикувано едва след преждевременната му кончина. Този неомитологичен роман, написан под формата дневникови записки на въплътилия се в човешко тяло Сатана, разкрива противоречивата човешка природа, нееднозначното присъствие на Доброто и Злото в света, любовта като унищожителна сила. С присъщия си черен хумор авторът достига до горчиви изводи за покварата на модерния човек, надминал в земните си дела дори онзи, който наивно смята себе си за въплъщение на Злото, тоест самия Сатана.

"Ако кажа, че няма дяволи, ще те излъжа. Но ако кажа, че съществуват, също ще те излъжа... Виждаш ли колко е трудно, колко е безсмислено, приятелю! Дори и за моето въплъщение в човешки образ, от което преди десет дни започна земният ми живот, не мога да ти разкажа достатъчно разбираемо. Първо, забрави за любимите си космати, рогати и крилати дяволи, които бълват огън, превръщат глинените късове в злато, а старците - в изкусителни младежи, и след като направят всичко това и наприказват куп глупости, начаса изчезват от сцената - и запомни: когато поискаме да дойдем на твоята земя, ние трябва да се въплътим в човешки образ. Защо е така ще разбереш след смъртта, но засега помни: аз вече съм човек като теб, не излъчвам миризмата на козел, а на хубав парфюм и можеш спокойно да ми стиснеш ръката, без изобщо да се страхуваш, че ноктите ми ще те одерат: аз ги подрязвам също като теб."
Из книгата

Книгата е част от поредицата Прозата на европейския декаданс на издателство СОНМ.

Леонид Андреев (1871 - 1919) е сред ярките фигури на руската литературна сцена в началото на XX век. След кратък реалистичен период проявява подчертана склонност към модернизма. Определят го като представител на руския Сребърен век, припознават в него основоположник на литературния експресионизъм, съзират в творчеството му влиянието на философията на Шопенхауер и Хартман. В центъра на творчеството си Андреев поставя Човека, единственото живо същество на тази земя, което осъзнава своята преходност и върви към края си в пълна самота. В своите разкази, пиеси, повести и романи писателят разглежда човешкия живот като арена на непрестанна борба между Доброто и Злото, Бога и Дявола.