Томът съдържа пиеси. ... Том 9 представя пиесите на автора. В съдържанието са включени пиесите "Суматоха", "Януари", "Лазарица", "Опит за летене", "Кошници", "Образ и подобие", както и първият вариант на "Суматоха" - "Нова библия", пиесата за деца "Желязното момче" и радиопиесата "Добродушните смокове". Сред текстовете в том 9 от събраните съчинения, читателите на Йордан Радичков ще различат някои от най-обичаните и поставяни пиеси от цяла плеяда театрални режисьори като Методи Андонов, Крикор Азарян, Юлия Огнянова, Иван ... |
|
|
Системата на Станиславски се създава в продължение на десетилетия, ражда се от конкретния педагогически и творчески опит. Нейният девиз е: "Подсъзнателно творчество с помощта на съзнателна артистична психо-техника", а същността ѝ е разбирането, че вдъхновението е капризно и неуловимо, необходими са похвати за неговото провокиране. Станиславски открива нещо, което науката "психология" предполага в края на XIX и доказва едва в края на XX в.: не съществуват отделно тяло и душа, нашите преживявания са свързани със сетивата и физическото ни състояние. Методът на физическите действия позволява да се ... |
|
|
"Яна Борисова е един от най-значителните съвременни български драматурзи. През последните двайсет години тя създаде театрални пиеси, които се играят по сцените на България, Европа и по целия свят. Талантът ѝ провокира нова вълна в българската драматургия. Успя да възпита и да отгледа различна театрална публика. Текстовете ѝ са дълбоки, лични, докосващи, изящни. Те разказват за всичко онова, което ни е неудобно да споделяме, но силно ни вълнува. Езикът ѝ не наранява, а лекува. Отговаря на сложни въпроси. Дава надежда, че не сме сами. Наричат Яна Борисова "световен автор" заради умението &# ... |
|
|
Драматургичната техника на сценичните параболи в пиесите на Матей Вишниек е безупречна, съвършена. Ефектът е постигнат чрез непрекъснатото повтаряне на едни и същи реплики и ситуации, чрез разместването на временните пластове, чрез странните, фантастични финали, готови да ни хвърлят в тревога и смут. Граничните ситуации в тях, изведени от дадения контекст, при него отварят нови, неподозирани хоризонти. Вишниек не поучава, а непрекъснато полемизира, не приема елементарната логика, винаги упорито ѝ противоречи (в една от пиесите му "ямата" диша, пее, сърди се, предлага питейна вода или пък отровни миазми!), ... |
|
|
В този сборник са включени две пиеси - "Златната мина" и "Комедия без име", чиито герои също като героите от "Големанов" и "Вражалец" са безскрупулни, цинични и готови на всичко в името на собствената си облага и личен интерес. Темите, които комедиографът поставя преди век, днес са не по-малко актуални и злободневни. Етнограф, филолог и писател - Стефан Лазаров Костов 1879 - 1939, по-известен като Ст. Л. Костов, е един от най-бележитите автори на театрални пиеси у нас. Творчеството му включва дванадесет многоактни и пет едноактни пиеси, наред с множество хумористични къси разкази ... |
|
|
Сборникът "Пиеси за деца" за първи път обединява едни от най-обичаните пиеси на Недялко Йорданов. В него ще откриете: Вълкът и седемте козлета; Крокодил посред Балкана, или Красимир и Владимир на село; Страшни смешки, смешни страшки за герои със опашки; Приключения опасни със герои сладкогласни; И в дъжд, и във вятър, пак на театър; Вълкът срещу Козата и трите ѝ козлета. ... |
|
|
В библиотеката на Сергей Айзенщайн на лавицата една до друга са две книги: "Библията" и "Системата на Станиславски". С този символичен жест големият режисьор искал да подскаже несъмнения факт: системата е истинска библия за всеки, който се занимава със сценичното изкуство. "Работата на актьора - том 2" представя последния, заключителен етап на системата. След като е създал техника за подготовка на актьора, чиято същност е "подсъзнателно творчество с помощта на създателна артистична психотехника", Станиславски разработва и следващия етап: конкретната работа на актьора с ролята. ... |
|
|
Пиеса ... В луксозен бардак, именуван "Големият балкон", мъже идват да удовлетворят фантазиите си, наглед садомазохистични, но по същество властови; място, където на посредствени личности се дава възможност за кратко, за времето на един сеанс, да влязат в чужда кожа и да се изживеят като могъщи и неповторими. Творбата е метафизична драма, размисъл за властта и смъртта сред пространство на илюзиите, огледален лабиринт. "Истинската тема на пиесата - казва Жан Жьоне - е илюзията. Всичко е фалшиво, в театъра, както и в живота; и същевременно всичко е истина, защото единствената истина е вътрешната." ... |
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
