"Сбогом
2008
Оставят за малко Джамил, Хади, Тайс и още двама приятели от съседните блокове в болничната стая, за да се сбогуват със Зеки. Никой не е съвсем наясно кога семейството ще изключи респиратора. Никой не казва нищо. Волкан сяда най-близо до леглото, навежда се напред и опира ръце върху коленете си. Джамил е събрал смелост да влезе в стаята. Седи с изправен гръб на стола от другата страна на леглото, откъм прозореца с гледка към Феледпаркен, където хората разхождат кучетата си, тичат за здраве, родители хвърлят фризби и играят с децата си.
Изведнъж вратата се отваря. Маруан от ХБГ надниква вътре. Отваря вратата изцяло, но не за себе си. Вътре влиза Билал и мигом окупира пространството. Неговото високо, мършаво тяло се движи бавно като кралска кобра през равнинна местност. Мускулите му изпъкват през ръкавите на прилепналата блуза. Всички стават на крака и поздравяват лидера на бандата.
Когато той стига до Джамил, спира на място. Преценява го с пронизващия си като шиш поглед. Погледа, виждал повече кръв, насилие и затворнически килии от когото и да било в помещението. Джамил забравя да диша.
– Добре ли си, приятелю? - пита той с дълбок глас, който звучи отпуснато и овладяно. Джамил кимва. Билал протяга ръка към него и се здрависват с шляпване, което отеква из цялата стая.
Маруан кимва на Тайс и Хади, които тутакси стават и отстъпват местата си. След известно стържене със столовете по пода тишината отново ги обгръща. Единственият саундтрак в стаята се състои от дишането им и бипкането на машината.
Очите на Билал сканират всички в помещението.
– Днес казахте ли си молитвите, братя?
Те се споглеждат.
– Така си и мислех.
Той придърпва стола съвсем плътно до леглото и полага длан върху ръката на Зеки. Пак поглежда към своята публика, своите поданици.
– Днес не ги забравяйте. Днес има нужда от тях.
Билал стисва по-здраво бледата ръка на Зеки.
– Нашият брат ще се понесе към Небето - продължава той. – Онези, които са направили това, ще отидат в Ада. Псетата им с псета.
Лицемери, мисли си Джамил. Тъпи чернилки, които никога не са прочели и страница от Корана. Ако бяха, нямаше да извършват престъпления срещу него всеки ден без изключение.
– Шибани датчани! - не се сдържа Хади. – Само изчакайте и ще видите какво ще им се случи.
– Ще ги пречукаме - продължава Волкан.
– Хайде, да ги намерим сега. На момента!
Билал поглежда засмяно към Маруан. Вдига длан към насъбралите се. Поклаща глава.
– Тия чернилки не четат новините - отбелязва той и продължава да се смее. Маруан също клати глава, втренчен в тях.
Всички пак се смълчават. Из стаята се стрелкат объркани погледи.
– Какво? - пита Волкан и разперва ръце.
– Акраш вече ги хвана - обяснява Маруан. – Вчера са ги задържали. Някакви шибани датчани от Хьоргорен. Много добре ги познавам. Двама братовчеди. Воюваха с ония от ул. Телемарксгеде.
Джамил е принуден да се вкопчи в подлакътниците на стола. Опасява се, че иначе ще се изплъзне. От кожата му избива студена пот под тениската. Останалите се чепкат за отмъстителни актове. Предложенията са кое от кое по-гротескни. Джамил напълно забравя за тях и поглежда към Зеки. Навярно е въпрос на часове и останалата част от тялото му да се предаде. Или пък може да стане сега, докато седят тук и се надвикват. И все пак още не е мъртъв. Още малко ще бъде при него.
***
У дома Джамил се събужда окъпан в пот и с главоболие, което се усеща като дяволски танц зад очите му. Включва телевизора и го прочита по телетекста. Взира се в екрана часове наред. Чака телефона да звънне и някой от болницата да му каже, че всичко това е лъжа. Не получава обаждане.
Пише есемеси и на Хади, и на Тайс, но не му отговарят. Още и още медии отразяват новината. Прочита я и в интернет.
"Нападение с бухалка на Амагер - вестникарят вече е мъртъв."
***
Явно вече е на другия ден. Мобилният му телефон иззвънява отново. Непознат номер. Да не би Зеки да му се обажда от някое тайно местенце? Не. Зеки е мъртъв. Не успява да схване името на звънящия, когато той се представя, чува само, че гласът в другия край на линията е стажант и работи за някаква телевизия. Започва със съболезнования. Дума, която Джамил никога дотогава не е чувал. Искат да проверят дали би склонил да участва в предаването довечера, за да говори за случилото се. Вече са изписали много по темата. Какво е станало? Дали е било престъпление от омраза, или не? Какво можем да направим ние като общество, за да сложим край на този тип насилие? Ще отнеме най-много десет минути и те ще покрият разходите му за такси, обяснява стажантът и се уверява, че Джамил действително се намира в района на Копенхаген. Иначе пътуването с такси може да излезе соленичко, добавя той и се засмива.
Джамил не изпитва абсолютно никакво желание да се показва по телевизията, при мисълта за това в ума му не изплува и капчица смисъл. Изгледите да се изявява в публичното пространство по-малко от денонощие след убийството на най-добрия му приятел изглеждат абсурдни. Може би останалите имат право да го осъждат? Защо не направи нищо? Защо не застана на пътя им и не предотврати удара? Нали видя онзи да се задава с бухалката в ръка още от колата, че даже и още от багажника, определено можеше да предвиди какво ще последва, той имаше повече усет за тия неща от Зеки. Нали беше обещал на Ханъм да го наглежда, а ето че го беше предал, той също носеше отговорност. Джамил се плъзва по вълната на укорите им. Навярно би могъл лично да я пресече и да потуши щетите. Изведнъж хваща телефона и започва да цъка в търсене на номера на стажанта, за да му се обади и да съобщи, че все пак е готов да дойде в телевизията."
Из книгата
