"Разсипа се зората.
Не угаснах.
В скована в студ земя намерих брод
през тъмния поток на времената
към изгрева на новия живот!
Разтребих утрото.
Открих греблото,
с което да се спусна по реката
и скрих в дланта си ключ - мечта и звън!
Помаха ми щурецът на сбогуване
и тръгнах, за да сбъдна нечий сън!"
"Всички бури, които преминаха
през съня ми - дали бяха истински?
Като в златен прашец се разлисти
долината, пред мене плисната...
Двете плитки, през рамо преметнати,
светлината в гласа на щуреца...
Дали знаеш, че скитам все още
сред звъна на тъмата среднощна?"
"Все още бродиш сред съня ми
и помниш първото ми име.
Минават лета и пролети,
есени се превръщат в зими.
И тупти моят глас в сърцето ти,
а гласът ти през мен отива
до самия предел на вселената
и оттам се превръща в прилив.
Приливно се стремиш към ръцете ми,
приливно разпокъсваш граници,
вълноломи крещят оплетени
в мрежите на стихии мамещи!
Твоят свят се люлее в косите ми,
до смъртта си достигаш приливно!
А когато отвориш очите си
само сън... само сън е, отливащ се!"
Марияна Влахова