Положителни и отрицателни сили

Общ окултен клас година втора (1922 - 1923). Трето издание. Изданието включва лекции от втора школна година, държани от Учителя през 1922 г. и 1923 г. и издавани единично в периода 1922 г. и 1923 г.

"Любовта дава живот.
Мъдростта дава знание.
Истината дава радост.
Знанието дава простор."
Учителя

"Положителни и отрицателни сили в Природата. Електричеството - това е една положителна сила. Положителните сили разрушават, отрицателните сили градят. Вие ще кажете: "Защо? Как тъй?". Онези на бойното поле, когато са слаби, нали се укрепяват, изграждат си здрава крепост? Кой гради? Страхливият. Слабият трябва да се укрепи, къща да гради. Казват: "Гениален човек е той". Този е един страхливец, той е отрицателен, в него преобладават отрицателните сили; тези сили се укрепяват, за да може да издържат напора на положителните сили, които действат в света. Следователно по този начин са създадени нашите тела, нашите мозъци, нашият нос, краката, ръцете, дробовете, сърцето, стомахът - всичко туй е създадено в света по причина на тези отрицателни сили, които градят. И понеже те не са имали достатъчно време да обмислят нещата, много от този градеж не е хубаво изграден. Някои искат да ни убедят, че туй, което имаме ние, е Божествено. Не е Божествено! Има нещо Божествено в нас, но ние трябва да различим онзи Божествен градеж. Има Божествен градеж, но трябва да различим Божествения градеж от обикновения наш градеж.

Следователно от положителните и отрицателните сили в Природата едните рушат, доставят материали, а другите съграждат материалите. Тъй е в Природата. И когато един човек се намери в тия два полюса, понеже вибрациите са различни, то ако в даден случай той минава от единия полюс към другия полюс на тия действащи сили, и ако той не знае как да мине, да кажем от положителния полюс към отрицателните вибрации, непременно ще мине в едно голямо мъчение; ще претърпи едно голямо страдание, докато намери закона, за да влезе в същите вибрации, в същите трептения, в които и тези сили се движат. И обратното - един човек, който е в отрицателния полюс, ще мине в положителната страна. Всички ще минат, по необходимост ще минат от единия полюс в другия. Не мислете, че като сте в положителния полюс, винаги там ще бъдете. Не мислете, че една сила е само в единия полюс. Аз ще обясня мисълта си. Ще минете от положителния полюс в отрицателния, от процеса на разрушение към процеса на разширение, а процесът на градеж е процес на сгъстяване и ограничаване.

Следователно когато се минава от единия полюс в другия, ние трябва да знаем онези закони, по които да нагодяваме своите вибрации със силите, които действат. Ние казваме по липса на думи положителни и отрицателни сили в Природата, но тези сили имат еднаква цена в Природата. По качество те са еднакви - те са полезни за самата Природа. Някой път положителните сили действат в наша полза, а отрицателните - в наша вреда, отрицателните сили са против нас; някой път отрицателните сили действат в наша полза, а положителните сили са в наша вреда. Но това е само тогава, когато ние се намираме в разрез с нашите вибрации.

Сега има един морал - морал на добро и зло. Доброто в света е една отрицателна сила, то гради. И ще забележи те, че всички добри хора са все слаби хора в света; те не са силните хора в света, които управляват. Ама къде има добър човек, как ще кажете? "Както е на Небето, така е и на Земята." Не е така. На Земята добрите хора са най-слабите. И когато кажете, че някой е добър, всички казват: "Знаем го каква е овца, той е едно говедо" - тъй му слагат прозвище. Добрите хора са най-слабите хора. И трябва да признаем, че е така. Като кажем, че някой човек е лош, то значи, че той е силен - и такъв човек само може да е държавник или философ или да заема някое видно положение. Сега във вашия ум може да се роди някое противоречие: "Защо съществуват доброто и злото в света?". Няма да се впускам дълбоко във философията, понеже някои от вас не са готови. И ако река философски и научно да ви обясня това, мнозина от вас, на които стомасите са слаби, ще ги хване диария. Но ще ви обясня причината защо съществуват доброто и злото в света, за да може да се ползвате.

Злото в света е една потреба; то е толкова потребно, колкото и доброто - туй го запомнете! В онова дърво, дето се представя като Дърво за познаване на добро и зло - в него се крие философията. Във всяко едно дърво съществуват два принципа. Като вкуси човек от плодовете му, ще може да познава и доброто, и злото. Значи човек ще се поляризира, ще има две различни разбирания за доброто и злото. Добрият човек мисли, че трябва да е честен, справедлив - има един метод за разбиране. А лошият човек казва: "Трябва да се обере, да се пооткрадне, да се убие човека" - и той си има свой метод. И единият казва: "Моят метод е прав", и другият тъй казва, двамата обаче имат две различни разбирания.

Сега вие ще попитате: "Не може ли без зло в света?". Не може! Ако вашите къщи могат без канализация, ако вие можете без нужници, тогава и без зло може. Но най-първото нещо - като съградите една къща, съграждате и един нужник. Е, вие ще се сърдите ли на онази дупка, през която излизат тия нечистотии? Ще благодарите, че тя ви освобождава от едно голямо зло, защото ако тия вещества не могат да се трансформират и да приемат физически вибрации, биха образували отровни газове и щяха да спрат еволюцията на вашия живот. И вие често си задавате такъв един въпрос, казвате си: "Нашият Учител не знае ли, че тук има толкова лоши хора, неспособни ученици, защо не ги изключи?". Аааа, не разбирате вие философията на живота, не я разбирате. Вашият Учител не е глупав като вас, той върви съобразно великите закони на Природата; не иска да измени в нищо на онова, което Бог е направил. Ние не искаме да оправим света. Аз не искам да изкореня злото - то трябва само да се ограничава. На сто души добри хора са потребни десет лоши. И ако ги нямате, трябва да им платите, за да дойдат във вашето общество. Трябва да ги търсите, защото ако ги нямате, вие ще се спънете. А когато имате десет лоши сестри между сто добри, вие трябва да ги пазите като писани яйца. И знаете ли защо са лоши? Те казват: "Ние се вкиснахме заради вас, всичките ваши нечистотии все през нас минават; вие ядете и пиете, а ние се вмирисахме заради вас, заради вас страдаме". Имат ли право да ви се сърдят? Имат право, разбира се. И затова те ви мразят, гонят, хулят. Вие ще кажете: "Аман!". Не, не, аман от вас. И аз ви казвам: като писани яйца ще ги пазите. Сега и обратният процес е верен. Във всяко едно общество от сто лоши хора трябват десет добри. На вас ви трябва една канализация: вие давате нещо, но трябва да има някой да го вземе. Търговец сте: образували сте такава материя, необработена, рохка. Тия, лошите хора, са търговци, които трябва да купят тази материя и да я пратят в Природата. И след туй от тези нечистотии Природата ще образува най-хубавите плодове."
Из книгата

Бяло Братство
София 1113, ул. Ген. Щерю Атанасов 2
izdatelstvo.bratstvo@gmail.com

Много източници свързват Петър Дънов с едно голямо признание, направено не от кого да е, а от А. Айнщайн:

"Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България."

Според тях, думите са изречени в запис на интервю и са излъчени от френското радио RTF през 1989 г. по повод 110 години от рождението на гения. Предполага се, че връзката между Дънов и Айнщайн е големият български художник Борис Георгиев, познавал и общувал и с двамата.
Неоспорим факт остава, че дори и след смъртта си, фигурата на Петър Дънов, чиито последователи го наричат "Беинса Дуно" ("този, който носи доброто чрез слово") или просто Учителя, продължава да има широко духовно и културно влияние.

На него много хора дължат философията си за успеха в живота, за неговия смисъл, разбирането си за човешката душа и вярата си за това, което е извън обозримото. Това го прави и един от най-влиятелните хора в историята на България. Наред с личността на баба Ванга, Петър Дънов е феномен - и предизвиква към дълбок размисъл, като пробужда интензивно движение в националния ни духовен живот, а дори и извън границите на България. Интересен факт е, че сред съвременните поклонници на Дънов е и прочутият в целия свят дизайнер Пако Рабан.

Ако може с няколко думи да се разкаже това, което стои в основата на повече от 4000 проповеди на Петър Дънов, изнесени в периода 1914 - 1944 г., то може да се обобщи с тези думи - любов, мъдрост, истина, правда и добродетел, произлизащи от Христос като фигура с историческо, космическо и мистично значение. Целта на езотеричните методи на Дънов е да се постигне преживяване на Христос в мисловната, емоционална и волева сфера и да се преобразува представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно) - обозначено с термина "разцъфтяване на човешката душа". Отделни трудове на Дънов отразяват и интереса му в областите астрология, хиромантия, физиогномия, френология. Последователите на Дънов се обединяват в миролюбивата организацията Всемирно бялото братство и имат обичай да се събират сред природата за беседи и поучения, като заедно с това изпълняват предложените упражнения от Петър Дънов - "паневритмия", с която се съчетават движение, слово, музика и мисъл.

Житейският път на Дънов започва през 1864 година в село Хадърча, Варненско - още в Османската империя. Завършва гимназия във Варна, а след това - американското методистко училище в Свищов, основите на което са положени от протестантския мисионер д-р Алберт Лонг.

Известно време учителства. На 24 години Дънов заминава за САЩ и се записва в Методистка теологическа семинария в Медисън, а след това се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. От там се дипломира през 1893 г. след завръщането му в България (две години по-късно), започва неговата усилена дейност за пробуждане на духовен живот у българина. През 1897 г. Петър Дънов учредява във Варна "Общество за повдигание религиозния дух на българский народ", което по-късно ще се прерасне във Всемирно бяло братство. Организират се ежегодни събори, както и събирания за проповеди, беседи и лекции. След края на първата световна война, последователите му наброяват близо 40 000 души, а дейността му продължава. Известен факт е, че днешният квартал Изгрев на София е място, открито от Петър Дънов - като селище Изгрева. То става и център за събиране и координация. Петър Дънов трайно се установява в Изгрева и до края на живота си продължава да разпространява своето учение. Петър Дънов умира на 27 декември 1944 г. Учението му е запазено в голям обем литература. В нея читателите могат да открият както теоритичните постановки на учението на Дъновизма, така и практическите съвети за прилагане в ежедневито, които предлага Петър Дънов. Сред известните книги са "Завета на цветните лъчи на светлината", "Сила и живот", "Вяра, надежда, любов", "Прави така всеки ден" и др.