Ако за Витоша, Пирин, Рила и Стара планина към днешна дата се знае почти всичко, издадени са множество книги, брошури, диплянки, справочници и туристически карти, то за краищенските планини многохилядната читателска аудитория не знае почти нищо. Издадените след Освобождението на България от османско владичество досега книги или сборници за Краище са по-малко от пръстите на едната ви ръка. И забележете: винаги поотделно. Или само за Кюстендилско, или само за Трънско Краище. А цялостен, единен сборник, пътеводител или дори карта на Краище (за частта му на българска територия) досега в масов тираж не са издавани.
Краище не заслужава такова пренебрежително отношение. Краище е един обширен планински мир, съставен от тайнствени, горди и невероятно красиви планински дялове, достойни за перото на
Ботев,
Вазов и
Алеко Константинов. Поради особеното му положение - конгломерат от високи планински масиви, километрични хребети и дълбоки речни клисури в погранична област със сурова природа - на пръв поглед всеки би си задал въпроса: какво ли би могло да привлече тук достатъчно заселници. Липса на удобни пътища и несигурност при преминаването им, неплодородна почва, суров планински климат - кой би желал да притежава такава дива страна? Вероятно всеки, който не се е докоснал до сърцето на Краище, би си задал подобен въпрос. В действителност нещата съвсем не стоят така, това е само на пръв поглед.