Книгата е част от поредицата "Спасената история" на издателство "Изток-Запад". ... "Велики хора можеха да направят велики дела с най-храбрия и най-непретенциозния войник в света. Това е той, българският войник: най-непретенциозен, по-смирен и по-покорен дори от африканските негри, които Франция хранеше през войната с жито, мармалад и шоколади! А неговата участ бе тежка! Понеже е българин, всички се надпреварвахме да злоупотребяваме с неговото безкрайно, исполинско търпение! И понеже е търпелив, той трябваше да яде хляб, направен от черна като кал каша, да ходи бос или обут с дървени налъми по ... |
|
|
Няколко интересни, но забравени и покрити с прах истории от миналото, сред които се открояват образите на предците. Сенките и лицата на големи българи, свързали съдбите си с тази на полка, ни разкриват величавия образ на българското воинство преди 09.09.1944 г. Почти всички от личностите, за които разказвам в това изследване, имат своите досиета от народната власт. В тях можем да прочетем забележителни прозрения от 50 -те и 60 -те години на XX век за съдбата на оня строй, които ще се сбъднат 40 години по-късно по уникален начин. Те също са намерили място в тази книга. За разлика от първата част, тук личностите са ... |
|
|
Кирил Сидеров, Михаил Кремен, Васил Влайков, командирите на полка Кирил Христов и Веселин Вълков, последният адютант - режисьорът Въло Радев, редникът Петко Кременаров - военни дейци, чиновници, писатели, режисьори, селяни. Разни българи, с различни съдби и темперамент, свързали живота си с Десети пехотен Родопски полк, оставили своя отпечатък в българската история, днес забравени... Пишейки за последните двама командири на полка книгата надхвърли първоначалните си цели и навлезе в дебрите на перманентната гражданска война в България, започнала на 9 юни 1923 година и завършила някъде към края на 50-те години на XX век. ... |
|
|
Каймакчалан и Европейската война през погледа на потомците. ... "Появата на "Оживелият подвиг. Каймакчалан и Европейската война през погледа на потомците" - част втора не бива да ни изненадва - участниците в (само)създалото се неформално литературно - историческо "братство Каймакчалан" имат още да ни кажат! И не само за боевете на емблематичния планински връх. Да съпреживяваш вълненията, а колкото и да е трудно, и съдбата на предците си, е не само синовен дълг, но и привилегия - не дадена от някого, не спечелена с едни или други средства, а постигната със силата на знанието, на просветения ... |
