За духа на законите е книгата, на която Монтескьо посвещава живота си. Работи върху нея близо двайсет години, преди да я публикува анонимно през 1748 година и да я превърне в един от великите шедьоври на Просвещението. Заради сложната ѝ структура и многопосочните ѝ послания е сравнявана с грандиозна мозайка или старинна бродерия. За духа на законите е трактат по политическа философия, колосален труд по история на правото и източник на вдъхновение за модерната социология и антропология. Основните теми на Монтескьо засягат формите на държавно управление и техните принципи, разделението на властите като ... |
|
Четвърто издание ... Учебникът е посветен на основните правни понятия, използвани в юридическото мислене. В рамките на пет глави авторът разглежда осем основни правни понятия: източници на правото, правни норми, правни принципи, юридически факти, субективни права, юридически задължения, правни отношения, субекти на правото. Около тях е изградена мрежата на повече от триста правни понятия, разгледани в книгата. Авторът подчертава, че този понятиен апарат представлява задължителният минимум, за да може юридическата общност да изгради общ език и разбиране в правния диалог. Новото в четвъртото издание на учебника е ... |
|
След Освобождението на България от турско робство цяла генерация от народоведи и юристи отдава много сили за събирането и популяризирането на българските правни обичаи. Почетно място сред тях заема изтъкнатият обществен деец и етнограф Димитър Маринов. Изключително богатите сведения, с които разполага, го подтикват да посвети отделни книги на народните правни обичаи. "Народното обичайно право. I. Гражданско право" е отпечатана през 1894г. като книга четвърта от поредицата "Жива старина", а през 1907г. излиза книга шеста от същата поредица "Народно карателно (углавно) обичайно право". ... |
|
"Да се пише курс, който трябва да изпълнява и функциите на университетски учебник, е трудно. Такива курсове обикновено се пишат на по-късна възраст, тогава, когато наистина авторът е наясно със своите възможности и знае каква отговорна задача нагърбва. От една страна, университетският курс трябва да съдържа най-важните институти на международното право. Макар международното право да се преподава като една и съща материя във всички юридически факултети, няма два еднакви курса по международно право. Има общи теми. Това, което обикновено се нарича обща част на международното право, включва източници, субекти, ... |
|
Изданието представлява учебник за студентите в юридическите факултети в страната. Книгата систематизира дългогодишния опит на автора - проф. Димитър Токушев, като преподавател в Софийския университет, и същевременно представя неговия принос към съвременните достижения на правно-историческата наука у нас. Като черпи от академичното наследство на професорите Димитър Ангелов и Михаил Андреев в тази научна област, авторът анализира възникването и развитието на българските държавни институции и на правната система през периода на Средновековието. Книгата обхваща хронологически периода от създаването на българската държава ... |
|
Настоящият труд е посветен на фундаменталните проблеми на правото. Разделен е на две части. ... Първата част е посветена на понятието "право". По същество тя е предназначена за студентите, които изучават учебната дисциплина Обща теория на правото. Тук са разгледани основни правни въпроси: система и структура на правото; разгледани са видовете източници на правото и тяхната юридическа сила; видове и основни характеристики на правните системи; понятие и същност на правната норма и юридическия факт; правно отношение – субекти, обект, субективни права и юридически задължения; правонарушението и различните ... |
|
Автор на книгата "Общо учение за конституцията" Георги Близнашки. ... |
|
"Появата на този текст е продиктувана от две обстоятелства. Първото е състоянието на правовия ред в българското общество понастоящем, а второто е свързано с господстващите интерпретации за характера и причините за това състояние. И с невъоръжено око се вижда, че т.нар. правов характер на българското общество подлежи най-малкото на дискусия, доколкото доминиращите социални реалности ни предлагат картина, съвършено различна от тази, която би следвало да бъде, ако законът е основен регулатор на нашия живот. Дълго време това "не се забелязваше", а когато феноменът придоби драстични (и жестоки) измерения, на ... |