Шах и мат

Малори Грийнлийф е приключила с шаха. След като преди четири години любимият спорт води до катастрофа в семейството ѝ, днес единствените ходове, които Малори прави, са в реалността - предвижва се по черните полета между грижите за болната си майка, споровете с двете си по-малки сестри и работата в автосервиза, която гарантира оцеляването им. Докато приятелката ѝ не я убеждава да се включи в един последен турнир по шах. За всеобщо изумление никому неизвестната госпожица Грийнлийф побеждава Нолан Сойер - всеизвестния Цареубиец, любимото лошо момче в света на шаха и настоящ световен шампион.

Загубата на Нолан шокира всички, но още по-странно е желанието му отново да се изправи срещу Малори. Що за гамбит играе той? Най-умното решение за Малори би било да се откаже, но победата ѝ отваря вратите към неочакван източник на приходи, от които отчаяно се нуждае... Може да приеме шаха просто като работа, самоубеждава се тя, и не е нужно семейството ѝ да знае. Но докато се изкачва в ранглистата, Малори постепенно разбира, че играта не е само на дъската, че няма как да се скрие от светлината на прожекторите, а конкуренцията може да е жестока. И нечовешки привлекателна...

В изключителния си тийн дебют бестселър авторката на New York Times Али Хейзълууд създава история, изтъкана от интелект, хумор и неочаквани обрати, достойни за партия шах от най-високо ниво.

"Али Хейзълууд е гросмайсторът на романтичните книги. Шах и мат е толкова възхитително забавен роман, че още преди да сте направили първия си ход, Хейзълууд ще отмъкне офицера ви, ще се промъкне през защитата и ще матира сърцето ви!"
Ашли Постън

Али Хейзълууд е автор на бестселъра на New York Times Хипотеза за любов, както и на научни статии за човешкия мозък, в които няма любовни сцени и краят невинаги е щастлив. Родена е в Италия, но е живяла в Германия и Япония, преди да се премести в САЩ, за да завърши докторантура по невронауки. Когато не е на работа, Али тича за здраве, хапва миникексчета на клечка или гледа научнофантастични филми с два на брой четирикраки мъркащи господари (и не толкова мъркащия си съпруг).

"Пресягам се за царя си. Взимам го. Усещам съвършената му тежест в ръката си и се усмихвам едва-едва, докато проследявам ръбчетата на короната му. Глупавият, безполезен цар. Едва се придвижва с едно поле, крие се зад топа и е толкова лесно да го приклещиш в ъгъла. Царицата е в пъти по-силна от него. Той не струва нищо, абсолютно нищо без царството си. Сърцето ми се свива. Мога да се поставя на негово място. Връщам царя на мястото му и се вторачвам в цялата картина, която фигурките образуват, в баналния, но внушителен пейзаж на шахматната дъска. По-познат ми е от гледката от прозореца на детската ми стая (нищо впечатляващо - продънен трамплин, шайка свадливи катерици, кайсиево дръвче, което така и не се научи да ражда плод).

По-познат ми е дори от собственото ми отражение в огледалото и не мога да откъсна поглед даже когато столът отсреща простъргва по пода и един от ръководителите на турнира обявява началото на първи кръг. Съперникът ми сяда и леко побутва масата. Пред очите ми се явява голяма длан. И тъкмо съм напът да изляза от унеса си, когато чувам един дълбок и плътен глас да казва: Играч № 1 на клуб Маршал. Нолан Сойер."
Из книгата