Непознатият поет Трифон Кунев

Съставител: Петър Величков. Любовните писма на поета до любимата му - украинката Маша Г. Крилова.

"Четвъртото издание от колекция Наследство на издателство Библиотека България е естествено продължение на безценния труд на д-р Петър Величков в областта на литературната ни история, следваща ценна стъпка в опознаването на големите имена в българската литература. В Непознатият поет Трифон Кунев той осветлява изключително интересната личност на този голям български поет и общественик от гледната точка на сърцето, разчитайки писмата му до неговата любима, украинката Маша Крилова. Интимен зов на една ранена мъжка душа, думи на влюбен поет, които разкриват красотата на мъжа, отдаден на мечтата си за щастие с любимата жена. С тази книга образът на Трифон Кунев бива завършен в своята цялост и заема достойното си място сред онези имена, които градят основите на българската литература."
Ива Спиридонова

"Докторът по книгознание Петър Величков е име в полето на българската литературна история, което няма нужда от представяне. Достатъчно е да споменем само неговата работа върху романите на Яна Язова, както и изключително ценните спомени на Дора Конова, последната любов на Пейо Яворов, разчетени и публикувани от него в книгата Лора, Яворов и аз. Сега той отново представя на вниманието ни един изключително любопитен проект - Непознатият поет Трифон Кунев, който представлява разчетената от д-р Величков лична кореспонденция между Кунев и годеницата му Маша Крилова и дава светлина върху личността на поета такъв, какъвто все още не го познаваме, погледнат през творчеството му и интимността на чувствата. Тази книга представлява епистоларна колекция от писма и лични спомени, своеобразно продължение на линията на великите любовни истории в нашата литература."
Весела Люцканова

"Любовните писма на поета Трифон Кунев до украинката Маша Г. Крилова разкриват какво го е вълнувало в периода на създаването на основната му стихосбирка Хризантеми. Невлезлите в нея творби той издава доста по-късно в книгата си Зарници. Тези писма са неоценим документ за историята на българската литература.

Смятани за загубени, те се появяват през 2017 г. на търг. Въпреки че кореспонденцията между Трифон Кунев и Маша Г. Крилова не е запазена в цялост, защото липсват нейните отговори, по размах тяхната драма от 1904 - 1907 г. се нарежда до прочутите писма, разменени между Иван Вазов и Евгения Марс, Пейо К. Яворов и Лора Каравелова, Теодор Траянов и Дора Дюстабанова, Александър Балабанов и Яна Язова, като възхвала на любовта и то в едно отминало време, съвсем различно от днешното.

Писмата на Трифон Кунев сами по себе си са безценен източник за дълбинно опознаване на неговата същност с неподправеността на чувствата, които го вълнуват в тежки за него моменти. Неговите роднини не искат Маша за снаха, защото била чужденка и "развалена", а нейните родители пък него за зет, защото бил поет и пройдоха.

С намирането на писмата и издаването им ще се обостри вниманието към този почти непознат период от живота на Трифон Кунев. За другия му период - на съпротива и борба със съветизацията на България след 9.XI.1944 г., заради което е пребиван и лежи в затвора, е писано и се знае повече. Романтикът Трифон Кунев обаче едва сега може да бъде усетен и то чрез любовните му писма до Маша Крилова."
Из книгата

Петър Величков е български литературен историк, текстолог, журналист, изследовател на писателката Яна Язова, поет. Роден е на 27 август 1954 г. в с. Поповица, Пловдивска област. Завършва Великотърновски университет Св. св. Кирил и Методий, специалност Масови комуникации и журналистика. Преди това се дипломира като машинен инженер в Технически университет (София). Работи от 1980 г. като журналист във вестниците АБВ, Подкрепа, Експрес, Монитор и 24 часа. Редактор е на списание Библиотека (от 1998 г.), издание на Национална библиотека Св. св. Кирил и Методий.

Автор е на бестселъри от типа Стара слава - Страсти и скандали в царска България (1. изд. 2000, 2. изд. 2004), Софийските потайности (2004), на изследванията Българинът: голата истина (2005), Великденски и пролетни картички от Третото българско царство (2008), Прототипи и герои (2013) и Какво хапнаха и пийнаха великите българи (2013), на книгата Яна Язова: проклятието на дарбата (2007), на стихосбирките Сам си стигам (2002) и Неразличим (2004).

В периода 1987 - 1989 г. излизат подготвените от него за печат по оцелели чернови романи на Яна Язова Левски, Бенковски и Шипка, които съставят трилогията Балкани. По-късно разчита и урежда издаването на останалите ѝ неизлезли приживе творби. Редактира над 200 книги на български класици и съвременни автори. Бил е редактор-съставител на библиотека Новолуние и на възстановената библиотека Златни зърна от издателство Хемус. Възстановява през 2007 - 2009 г. оригиналните текстове на четирилогията Асеновци (Солунският чудотворец, Дъщерята на Калояна, Йоан Асен II, Последният Асеновец) от Фани Попова-Мутафова. Съставя с Румяна Пашалийска антологията за деца 1943, в която влизат творби на известни български писатели от 1943 г., останали неиздадени 75 години.

Председател е на журито на Националния литературен конкурс за разказ от млади автори Яна Язова, който се организира всяка година от Народно читалище Постоянство и Община Лом. Членува в Съюза на българските журналисти.