Токсично наследство

Как убиецът на плевели глифозат унищожава нашето здраве и околната среда.

Учен от Масачузетския технологичен институт дава сериозни доказателства, че активната съставка в най-често използваното средство за унищожаване на плевелите в света допринася за рязкото нарастване на честотата на хроничните заболявания. Глифозатът е активната съставка в Раундъп - най-често използваното средство за борба с плевелите в света. Над 140 хиляди тона хербицид на базата на глифозат се пръскат във ферми и храни всяка година.

Агрохимическите компании твърдят, че глифозатът е безопасен за хората, животните и околната среда. Същевременно нововъзникващите научни изследвания за смъртоносното нарушаване на чревния микробиом от глифозата, осакатяващия му ефект върху протеиновия синтез и влиянието му върху способността на организма да използва и да транспортира сяра, да не говорим за няколко знакови съдебни дела, говорят за съвсем друго.

В Токсично наследство старшият изследовател д-р Стефани Сенеф представя убедителни доказателства, базирани на безброй публикувани и рецензирани изследвания, и всичко това на откровен, разяснителен и винаги достъпен език. Както Рейчъл Карсън направи с ДДТ през 60-те години на миналия век с Мълчалива пролет, Сенеф бие тревога за глифозата, давайки ни насоки за прости промени, които можем да направим още сега, и важна информация, от която се нуждаем, за да защитим здравето си, здравето на семейството си и планетата, от която всички зависим.

"Най-добрата книга на годината"
Kirkus Reviews

"Спешна и отваряща очите, книгата служи като силен и ясен сигнал за тревога."
Boston Globe

"Променяща играта книга, която би било глупаво да пренебрегнем."
Kirkus Reviews

"Токсично наследство ще застане рамо до рамо с Мълчалива пролет на Рейчъл Карсън. Това е несъмнено една от най-важните книги на нашето време."
Дейвид Пърлмътър, доктор по медицина, автор на бестселъра на New York Times Зърнен мозък

"Трудът на д-р Сенеф ще промени начина, по който всички ние мислим за храната."
Марк Хайман, доктор по медицина, автор на бестселъри според класацията на New York Times

"Глифозат. Не е точно дума, която с лекота спонтанно произнасяте. Дума, която дори не съществуваше в моя речник през първите 64 години от живота ми. И тогава, през септември 2012 г., бях поканена да изнеса беседа за опасностите от статините на конференция по храненето в Индианополис. Забелязах, че ботаник, чиито селскостопански изследвания се фокусираха върху епидемиологията и контрола на растителните патогени - д-р Дон Хюбър от университета Пърдю, щеше да говори по темата за глифозат. Макар че не разпознах името на химическото вещество, помислих, че може би ще ми е полезно да открия какво е това.

През предходните пет години бях поела на упорито пътешествие, за да идентифицирам факторите от средата, които е възможно да предизвикват увеличаването на аутизма сред децата на Америка. Характеризиран със социални дефицити, повтарящи се поведения и нарушени когнитивни способности, разстройствата от аутистичния спектър може да са сравнително леки или пък да са крайни и да изискват доживотни грижи по 24 часа в денонощието. Подобно на много учени, забелязах, че процентът на разстройствата от аутистичния спектър се повишават драматично през последните няколко десетилетия по начини, които не могат да се обяснят от никакви диагностични критерии. Въз основа на проучване, проведено от Администрацията за здравни ресурси и услуги (HRSA) на САЩ през 2016 г., разпространението на аутизма в САЩ е около 1 на 40 деца. Според Центровете за контрол и превенция на болестите разпространението на аутизма сред 12-годишните деца е около 1 на 54 и той е четири пъти по-често срещан при момчетата в сравнение с момичетата.

По времето, когато присъствах на презентацията на д-р Хюбър за глифозата, вече бях научила много за сложните здравословни състояния, които често придружават аутизма, включително нарушен чревен микробиом, възпалени и пропускливи черва, малабсорбция на хранителни вещества, хранителна чувствителност, дефицити на витамини и минерали, и нарушени пътища на метилиране и сулфатиране. Усърдно бях изучавала токсичните ефекти на различните метали и химически вещества в околната среда: живак, флуорид, олово, алуминий, пластмаси, полихлорирани бифенили, полисорбат 80 и други разрушители на ендокринната система и карциногени. Освен това изследвах ролята на начина на хранене и свръхупотребата на антибиотици. Опитвах се да открия нещо в околната среда, което е станало по-всепроникващо през изминалите две десетилетия, заедно с драматичното увеличаване на разпространението на аутизма, и би могло да обясни разнообразните симптоми, свързани с мозъчната дисфункция, която наблюдавахме.

От д-р Хюбър научих, че глифозатът е активната съставка в хербицида Раундъп. Макар че глифозат не е всекидневен термин, всеки е чувал за Раундъп. Шофирайте през САЩ и ще видите огромни полета, маркирани с табели, обозначаващи насажденията, които гласят: Готови за Раундъп. Монсанто - базираната в Мисури компания, която е първоначалният производител на Раундъп, беше купена от базираната в Германия компания Байер през 2018 г. като част от нейното научно подразделение за селскостопанските култури. Монсанто възхваляваше глифозата като забележително безопасен, защото основният му механизъм на токсичност въздейства върху метаболитен път в растителните клетки, който човешките клетки не притежават. Това е, което - предполагаемо - прави глифозата толкова ефективен в убийството на растенията, докато - поне на теория - оставя хората и другите животни незасегнати.

Както обаче посочи д-р Хюбър пред възторжената аудитория през онзи ден, човешките клетки може да не притежават шикиматен път, но почти всички наши чревни микроби го имат. Те използват шикиматния път - централен биологичен път в техния метаболизъм, - за да синтезират триптофан, тирозин и фенилаланин - три от 20-те кодиращи аминокиселини, които изграждат протеините на нашето тяло. Точно защото човешките клетки не притежават шикиматния път, разчитаме на нашата чревна микробиота заедно с начина на хранене, за да ни осигуряват тези есенциални аминокиселини."
Из книгата