Дали в края на XX век високомерните янки щяха да набучат своя многозвезден байрак и в сърцето на Балканите, ако "вождове" самозванци в Страната на съветите не бяха предали рожбата на великия Октомври, ако не бяха безсрамно изменили на род, народ и Родина, ако не бяха подло задушили опората на прогресивното човечество в мракобесна примка, монтирана от тях не къде да е, а върху самите рубинени звезди на древния руски Кремъл? Едва ли...
Впрочем историята не признава условно наклонение. Истина, получила поредно необоримо потвърждение. И все пак... По думите на Стефан Цвайг, "Една идея, която не е осъществена, не е нито победена, нито пък опровергана; една необходимост, дори отложена, не става от това по-малко необходима. Тъкмо напротив... ". ("Заветът на Еразьм").
Пътят към възраждането на опорочения и предаден от "свои" социалистически идеал се очертава да бъде дълъг и труден. Но, следвайки логиката на обективните закономерности в хода на световноисторическото развитие, това просто е неизбежно. Рано или късно - било то в по-близко бъдеще или по-далечна перспектива.
Иван Боев е роден през февруари 1939 г. в село Одърне, Плевенско. Завършил е Държавния институт за международни отношения (МГИМО) в Москва. Доктор на историческите науки. Автор на монографии и множество друга публикации.
Преминал през различни перипетии в живота, дипломатът от кариерата е принуден - само полугодие преди пенсиониране, да напусне МВнР "по взаимно съгласие".
Понастоящем Иван Боев е пенсионер. Приятна душевна топлота вливат в старините му двама първи братовчеди почти на еднаква възраст - прекрасните тригодишни внучка Лия и внук Сашко.
