Ти ме повика, живот
Автобиография

Между кориците на тази книга е скътана историята на живота на Михаил Белчев. В това автобиографично огледало читателят може да проследи поетичните и житейски пътешествия на барда с честно сърце, неговите мечтателни полети, творческите търсения и човешките съдби, до които се е докоснал по пътя си.

"Благодаря! Всеки човек винаги има от кого да поиска прошка и на кого да благодари. Аз благодаря на всички, които ме обичаха и обичат в този живот. На всички, които ценят това, което съм изпял и написал. На всички, които аплодират песните ми, присъствието ми на сцената и в живота. На всички, които четат и съпреживяват мъжките ми видения - на всички, които ще съпреживеят моя живот тук, в тази книга. И благодаря на майка и татко, че ме възпитаха в обич и родолюбие, на Криси и Косьо за любовта и на Бог за всичко, с което ме е дарил!"
Михаил Белчев

Поет, певец, композитор, режисьор, сценарист - животът е повикал Михаил Белчев, за да може неговото творчество да се превърне в ярката звезда на културния ни хоризонт вече няколко десетилетия. Страница по страница тази автобиография тихо пристъпва в следите, оставени от барда с честно сърце - от дните му в хор Бодра смяна и първите отличия на фестивала Златният Орфей през пътешествията му по света и заслужените награди до неостаряващата любов към неговата муза Кристина и бащинската гордост от сина му Константин.

Яха ми се бял кон в центъра на София

• Ходи ми се на кокили над лошо и добро - посред светъл ден, не само в сънищата

Майка и татко

• Още в първи клас заведох красиво момиче вкъщи

Мафията Бодра смяна

• Първата целувка

Техникумът Попов

• Първата жертва сред мускетарите

Пчелите - първи пробив на сцената

• Богаташчета в Парма ни завидяха за социализма

В Кабаретния взвод и Военната естрада

• Влязох в ролята на Виктор Хара, но отказах да замина за Куба

Златният Орфей

• С Мария Нейкова объркахме всички сметки на журито

Дългите турнета в СССР - абсолютна авантюра

• В Ереван пяхме повече от Шарл Азнавур

Сянка в стената

• Просто избягах в Ленинград

Ленинград - режисура и самота

• С Людмила Живкова щяхме да правим Театър на естрадата

Да се завърнеш в играта

• Наложих собствен стил - въпреки цензурата на комисията в радиото

Моята съдба Кристина

• Написах Не си родена още ти с предчувствие за нея

Когато ти се роди

• Без Константин нямаше да оцелеем в нашия живот

По света

• Не издържам за дълго далеч от България

Найден Андреев ме заключи на тавана си

• Беше нежна душа, но много амбициозен

Къде сте, приятели

• С живите още си пазим гърбовете

Стефановците

• Творяхме и песни и история

Хайго - като кръвен брат

• С Мари са ни кумове на венчавката в Света Неделя

Непоклатимото приятелство

• Истинските човеци сякаш винаги са до теб

... Мъртвите още ги усещам край мен
Побратими си отидоха в беднотия и без почести

• Пълен абсурд - години наред работеха за държавата, но какво от това

Рицар, объркал времето си

• Андрей Баташов беше взривоопасен за себе си

Портретът, с който си говоря

• И аз, и Вальо Пламенов си останахме от готините софийски копелета

Човекът оркестър

• Християн Платов беше феноменален артист с раздвоена душа

Художниците - братя по дух

• Техни творби са ме отвеждали към раждането на нови стихове

Роднините от Габрово и Луковит

• Със свещ да ги търсиш, няма като моите

Комшиите - за тях вратата е винаги отключена

• Заедно сме и в демокрацията и в суджуците

Гласът на Несебър

• Историята понякога шепти, понякога крещи

Отборът на добрите хора

• Трудно ли е да сме свестни човеци в хищното съвремие?

Лили - харесахме се преди да се познаваме

• Много разбира от поезия, изживява я страстно

Орден за ранно ставане

• Как се пее в четири сутринта на сухия док в Русе

10 ноември

• Какво стана тогава ли?

Големите концерти - и ангелите

• Двама мъже с името Христо заложиха на моето изкуство

Книгата от касата

• Не съм администратор, но съм добър организатор

Романтик съм, не мога да мразя

• Малко съм от XVIII век, стане ли дума за чест и достойнство

Пътят към храма

• Вярата ми е в добрия свят - сигурен съм, че ще бъде

Кристина Белчева

• За първи път ми чете стихове под светлината на свещи
• Бях артистка, която искаше да го направи щастлив
• Любовта никога не е грешка
• Заради него гастролирах и на военно летище
• Златна розичка за Маджарката в Ловеч
• Мишо никога не ми отказва
• Косьо на три вдигна на крака зала 2
• Иван Габеров - първо съмишленици, после и роднини
• Приятелите, без които не можем
• Не е вярно, че хората стават по-студени
• Режисьорът в библиотеката
• Златна Прага
• Детето Шедьовър на Васко и Надето Панчеви
• Сълзи по Нина Селвелиева

Другите за Михаил Белчев
Творческа биография
За автора