"На 13 януари 2011 г. се навършват 21915 дни от първата ми усмивка.
(През този отрязък от време се радвахме на 15 високосни години!) След това се усмихвах винаги на майка ми, на прекрасните ми три деца, на първото ми внуче, на литературните ми награди, на 7 изобретения, на постиженията ми в химията и енергетиката, на стотици приятели, с които се обичаме... (завистниците също ме обичат, но по своя си начин!) Имало е дни, през които съм плакал, но няма да ги назова, защото не се знае дали Господ ми е отредил време да простя!
Разкрачен между два века, спокойно мога да кажа. че през всичките тези дни останах Прав! Влюбен!"
Вичо Балабанов
Творбата е издържана изцяло в пряка реч и представлява сентенция от философия, сарказъм, хумор на политическия и културния живот в България.
