Служебна виновност в заеманите длъжности от държавните служители. Доказване на извършените дисциплинарни нарушения от служителите.
Монографията е написана въз основа на промени в административното право с въвеждането на Административно-процесуалния кодекс от законодателя в 2007 г. Благодарение на административното преоформяне на дяловете в материалноправни основания. авторът разкрива цялостния проблем за административната виновност към дисциплинарните отговорности с конкретно същевременно юридическо виждане. В нов юридически стил са развити общите принципи на административните институти и с градивна конструктивност на научното познание и методология за приложимост са ценен източник на знания в науката.
Авторът Ивайло Ангелов е на мнение, че когато по отделни основни теоретични и практически въпроси са застъпени различни становища в съдебните административни решения, те са предмет на научни дискусии и анализ за практическо развитие за юристите. Вината се намира в основанието на всички материални отговорности - гражданска, административна, наказателна, които са задължително съответстващи на правонарушителна, нарушителна и дисциплинарно наказуеми диференциално опредметени в юридическата наука. Нейното съдържание се определя от когнитивния момент на извършителя при незаконосъобразното поведение в съответствие с търсената отговорност. Осъзнатостта на виновното поведение от длъжностните лица е основание за класификация и квалификация на деянията му към търсената отговорност по предвидения процесуален ред в диференциални съдебни дела.
Строго спазване на Конституцията и законите е основно задължение на всички държавни органи, длъжностни лица към администрациите в Република България. Необходимо е да се създадат условия за административен системен контрол над злоупотребите извършвани от Административни органи, Административни служители заемащи отговорни длъжности и техните подчинени, което би довело до юридически гаранции за спазване на установения ред и спокойствие на всички граждани изострили непримиримостта си към установените престъпления и нарушения констатирани без съдебни процеси, и осъдени в справедливи съдебни процеси ръководители за причинените и претърпените вреди от гражданите.
Липсата на текстове определящи квалификационната виновност е съществен пропуск на законодателя, както и не са посочени квалифициращи белези на нейната основателност за действията на административните органи при установяване на служебни нарушения, и в невъзможност при доказването им. Юридическите ситуации показват, че съществува необходимост на законодателна инициатива за допълване на действащата материалноправна основателност при констатиране на дисциплинарните нарушения от отговорни длъжностни лица. Вината е основополагаща категория за търсене на отговорност при допуснати нарушения, но тя не е достатъчно квалифицирана за всички различни по степен длъжности в администрацията. Ето, защо настоящата монография допълва някои непълноти на законодателството в приложното поле на административната виновност с теоретични юридически аргументи, които са по-прецизен анализ и синтез от автора.
