Разказвачът или разказвачката в Кървава книга не се идентифицира нито като мъж, нито като жена. Израснал/a в швейцарско предградие, сега той/тя живее в Цюрих, освободен/а от тесните рамки на произхода си и чувстващ/а се комфортно в небинарното си тяло и собствената си сексуалност. Но след като баба му/ѝ попада в лапите на деменцията, главният персонаж се сблъсква с белите петна в своето минало. Защо има неща, които са премълчавани в семейството? Защо бабата трудно се разграничава от рано починалата си сестра? Какви тайни стоят зад нежеланието на майката да се говори за всичко това? Не е ли време да се разбие тази култура на мълчанието? Много от отговорите излизат наяве, след като проследява фамилната история по женска линия. Романът е акт на освобождаване от носените с поколения травми, свързани с полова и социална принадлежност.
"Забележителен роман за болката от детството и нейното преодоляване, представено в неспирен поток от въображаеми и действителни диалози, от писма, изрезки от вестници, цитати от научни съчинения. Флуидно писане, което се опитва да излезе извън нормите на езика."
Зюддойче цайтунг
"Зад описанията на човешкото тяло, зад многото сексуални пасажи се откриват дълбоките слоеве на своеобразна литературната пластичност, каквато досега не сме срещали."
Нойе цюрихер цайтунг
Важно! След страница 255 книгата продължава на задната корица обърната наобратно до страница 288. Това не е дефект, а търсен ефект!
